Д о б р и й   б а й   Н а й д е н е !

         С последното си до родителите им известявах, че съм сторил намерение да си дода, зачтото надеждата, коя имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък подводен: едно, че браилчани, откакто ме лъгаха цяла година, за да им върша работа, че ще ме проводят в Прага, най-после ми отказаха с извинение, че „завещанието на г. Петковича било „лъжливо“ (!!!) – и друго, здравето ми изисква да напусна тукашното медицинско училище, кое аз избрах по неволя, откато ми отказаха браилчани. Вий, бай Найдене, трябва да знаете туй училище, но не зная съгласни ли сте, че то е добро, за да убие здравето и способностите на един колко-годе развит момък. Както и да е, ще Ви се моля, при другите добрини, что сте правил за мене, да притурите още една – да ме рекомандувате [препоръчате] на някоя община за учител; както напр[имер] на Карловската или Захраилската, кои, както се научавам, имали нужда от учител. Аз Ви уверявам, бай Найдене, че познаванията ми не щат ме засрами в предаванието на гимназиалните предмети, зачтото откак съм оставил 5-ий клас на гимназията – ето три години, - аз съм се трудил и готвил за учителско поприще.
         Надея се, бай Найдене, ще се погрижите за мене и за семейството ни, кое се надее да види помощ от мене, и ще известите чрез телеграфа г-на Христя за някоя по-свястна община, та да се прибера.
         При[е]мете искрените ми поздравления и бъдете уверени в предаността на уважаващия Вас.

Х р.   Б.   П е т к о в

Букурещ, 8 8/врия [октомври] 1868.

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи