Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

 

ДО ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

Христо Ботев

 

             М и л о с т и в и й   б а й   Х р и с т е !

 

 

         Съвестта и честолюбието не ме допущат да Ви се оплача устно, като видя, че причина на днешното ми положение е мойта неопитност, или по-добре да кажа, моето лекомислие, дето се поведох по обещанията на хора, за кои не беше ничто да ме излъжат, догде им се свърши работа; срам ме е да ви пиша, като от такъв неопитен родителите му чакат да видят помощ; срам ме е, добрий бай Христе, но длъжността към родителите ми, а особено към баща ми, който е по-горен за мене от баща, като ми е дал първоначалното образование, побужда ме на това, а още повече като се надея, че Вий ще се омилостивите, ако не за мене неопитний, то поне за бедното ни семейство, което, както ми пишат от Цариград, останало без никаква подпорка. Днешното ми положение и живота ми в Браила ще бъдат за мене урок, урок, когото никога няма да зарбавя, а още повече тогова, който ми помогне да изляза от това недостойно за колко-годе развит момък положение. Няма кому другиму да се надея и да се моля, освен Вам, и Вас, добрий бай Христе, ще имам за благодетел. Вий видите, и без да Ви казвам, че съм останал гол и бос, та ме е срам да се покажа пред приятели, а не да се явя при родителите си, кои вместо да утеша още повече ще наскърбя, като хвана да се нуждая аз от тях. – Затова, добрий бай Христе, в името на честта си, Ви моля да ми дадете 10-12 лири, за да се постегна, а главното да си откупя потребните книги, кои, както ви казах, заложих във време на болестта си в Браила за 8 ж., и с това бъдете уверени ще направите добро, кое ще ми бъде всякога на памет, за да ви имам и почитам като пръв благодетел, а семейството ни непрестанно да Ви благодари. – Аз като се наредя в някоя община и на баща ми ще се поднови пенсията, таз зима ще се трудя да Ви се наплатя чрез когото благоволите. Вярвайте, че за 10-12 лири няма да си зачерня лицето пред Вас и пред бай Найдена, както го и не зачерних оназ година пред добрия Тодораки в Одеса...
         Надея се на добрината Ви и на чувствителното Ви сърце и сам Ваш предан

 

 

Х р и с т ю   Б.   П е т к о в

 

 

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]