2 май [18]75 г., Букурещ
Недей ми се сърди, че ти не писах досега. Причината беше тая, че щом дойдох из Гюргево в Букурещ, то намерих две телеграми: една от Чобанова, а друга от Стамболова. Трябаше да отида и при едного, и при другиго. В Къмпина се бавих три дена, а в Браила два. Чобанов ми даде пари
и Стамболов е вече при мене. Печатницата ще да се земе сега в неделя и работата ни ще да тръгне като по масло. Колкото за момчетата, то, щом дойдох и се научих, че са при Сярова, и постъпих пред полицията така, както ми беше заръчал. Сяров скри момчетата и ката на ортакът1 си да ми не дава 680 гроша. Но както и да е, а работата щеше да се свърши, ако
да не бяха алежерите2. Полицията си имаше друга работа. Сега вече аз издирих де спат момчетата и ще да ги дам в ръцете на полицията. Освен аз, за това се грижи много и Шиваров.
Не бой се, след няколко деня момчетата ще да бъдат в Гюргево. Недей мисли, че аз ще да се покажа така неблагодарен към теб и към гюргевските мои доброжелатели. Тяхната добрина аз никога няма да забравя. Поздрави ги нарочно и им кажи да ми се не сърдят. Сам бях, а пък работа до уши. Така също и ти не ми се сърди: приятелството ни трябва да бъде вечно. Утре ще да зема
парите от Сяровия ортак. Ама магаре-човек бил, ха! На Каравелова дадох 15-те наполеона. Прости ме, че и сега много бързам. Днес излазя З н а м е и ще да се управи отсега. Отсякъде ми пишат и ме насърчават. Стамболов трябва да дойде скоро в Гюргево. Той е скаран с Каравелова. Поздравлявам тебе, домашните ти и съм твой искрен
Б о т й о в
1 Съдружник.
2 Изборите.
|