В писмото си до Славков прочетох няколко реда, с които го питате, ще мога ли да платя полицата на 12 декемврия, какво ще да правя с вестникът и кога ще да платя вашите 500 франка. Аз съм твърде благодарен,
че се интересувате така много от моето положение, затова, ако и да не писахте мене, ана Славкова (защо ли?!) - за длъжност счетох да ви отговоря. Вие ми направихте такова добро с вашата гаранция и с вашите 500 франка, щото аз никога не ще си позволя да ви турна в затруднение
както с посрещането на полиците, така и с плащането на вашите пари. За полиците аз имам вече 50 наполеона и до 12 декемврий ще да може да намеря още 121/2, следователно, от тая страна бъдете спокойни. Колкото за вашите пари, щом посрещна първият къщ1, след няколко деня ще да ви изпроводя
чрез Кирила барем половината пари, а за остатъкът ще да се моля да ме почакате до краят на януарий, т. е. още един месец от вадето на полицата. Това аз мога да направя, за да отговоря на добрините, които ми направихте. А вие, ако виждате тая възможност за несъстоятелна, т. е. ако ви е страх, че аз не ще мога да заплатя нито полиците,
нито вашите пари, то има лек за това: вие можете да си вдигнете гаранцията, а за парите си да протестирате полицата ми на 1-ий януарий. Сичкото това оставам на вашата добра воля и на съветите, които ви би дали някои мои приятели
(на които не съм направил никакво добро) или неприятели (на които така също не съм направил никакво зло). Впрочем, толкова за нашите частни отношения или интереси. А колкото за вестникът, то аз ще да го захвана, но не по-рано от 15 декемврий или ако го не захвана, то
ще да издам две брошури, с които ще да платя на оние абонати, които ми са платили за година, и ще да изкажа в тях - брошурите - онова, което не може да се изкаже във вестникът. Аз съм захванал вече. Може моите брошури и да не се харесат някому, но с тях аз ще да дам материал
на други по-достойни от мене хора да изобразят нашето нищожество... За друго вие ме не питате в писмото си до Славкова и затова не ще да продължавам.
Приемете братските ми поздравления и не забравяйте вашият признателен слуга
Х р. Б о т й о в
Букур[ещ], 18 ноем[ври] 1875
1 Вноска.
|