Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      ХАДЖИ ДИМИТЪР АСЕНЙОВ

       

      Христо Ботев

       

       

      Жив е той, жив е! Там на Балкана
      Потънал в кърви, лежи и пъшка
      Юнак с дълбока на гърди рана,
      Юнак в младост и в сила мъжка.

       

      На една страна захвърлил пушка,
      На друга сабля в надве строшена
      Очи темнеят, глава се люшка,
      Уста проклинат цяла вселена!

         

        Лежи юнакът, а на небето
        Слънцето спряно сърдито пече,
        Жътварка пее нейде в полето
        И кръвта още по-силно тече!

       

      Жътва е сега... Пейте, робини,
      Тез тъжни песни. Грей и ти, слънце,
      В таз робска земя! Ще да загине
      И тоя юнак... Но млъкни, сърдце!

         

        Тоз, който падне в бой за свобода,
        Той не умира: него жалеят
        Земя и небе, звяр и природа.
        И певци песни за него пеят.

       

      Денем му сянка пази орлица,
      И вълк му кротко раната ближи,
      Над него сокол, юнашка птица,
      И тя се за брат, за юнак грижи!

         

        Настане вечер - месец изгрее.
        Звезди обсипят сводът небесен:
        Гора зашуми, вятър повее, -
        Балканът пее хайдушка песен!

       

      И самодиви в бяла премена,
      Чудни, прекрасни, песен поемнат -
      Тихо нагазат трева зелена
      И при юнакът дойдат та седнат.

         

        Една му с билки раната върже,
        Друга го пърсне с вода студена,
        Третя го в уста целуне бърже, -
        И той е гледа, - мила, засмена!

       

      Кажи ми, сестро, де - Караджата?
      Де е и мойта вярна дружина?
      Кажи ми, пак ми земи душата, -
      Аз искам, сестро, тук да загина!“

         

        И плеснат с ръце па се прегърнат,
        И с песни хвъркнат те в небесата, -
        Летят и пеят дорде осъмнат,
        И търсят духът на Караджата...

       

      Но съмна вече! и на Балкана
      Юнакът лежи, кръвта му тече, -
      Вълкът му ближе лютата рана,
      И слънцето пак пече ли - пече!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

    Това е втората редакция на баладата, която излиза в „Календар за година 1875“. В тази редакция, както и в третата стихът „На друга сабля на две строшена“ гласи „На друга сабля в надве строшена“. Според Ив. Хаджов това „в“ е резултата на груба грешка. Според Балан това е „подправка“ и „фалшификация“. Д-р Кръстев, Ив. Клинчаров и Мих. Димитров публикуват този стих без предлога „в“. Дори да не е печатна грешка в нормативния текст на баладата стихът е нормализиран.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]