В ПАМЕТ НА ХАДЖИ ДИМИТРА

 

Христо Ботев

 

 

Жив е той, жив е! Там на балкана.
Потънал в кърви, лежи и пъшка
Юнак с дълбока на гърди рана,
Юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка.
На друга сабя надве строшена, -
Очи темнеят, глава се люшка,
Уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето
Слънцето спряно, сърдито пече,
Жътварка пее нейде в полето
И кръвта още по-силно тече!

 

Жатва е сега... Пейте робини
Тез тъжни песни! Грей и ти слънце
В таз рабска земя! Ще да загине
И тоя юнак!... Но млъкни сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,
Той не умира, - него жалеят
Земя и небе, звяр и природа,
И певци песни за него пеят

 

Денем му сянка пази орлица,
А вълк му кротко раната ближи,
Над него сокол, юнашка птица,
И тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер - месец изгрее.
Звезди обсипят сводът небесен;
Гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,
Чудни, прекрасни, песен поемнат, -
Тихо нагазат трева зелена
И при юнакът дойдат та седнат,

 

Една му с билки раната върже,
Друга го пърсни с вода студена,
Третя го в уста цалуне бърже, -
И той я гледа, - мила, засмена!

 

„Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пак ми земи душата, -
Аз искам, сестро, тук да загина!“

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
И с песни хвръкнат те в небесата, -
Летят и пеят, дорде осъмнат,
И търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! и на балкана
Юнакът лежи, кръвта му тече -
И вълк му ближи лютата рана,
А пък слънцето пече ли пече!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Баладата „Хаджи Димитър“ за първи път във в. „Независимост“, бр. 47, г. III, 11.08.1873 г. под заглавие „В памет на Хаджи Димитра“. Втората редакция излиза в „Календар за година 1875“, а третата - която е нормативна - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

върни се | съдържание | продължи