Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      В ПАМЕТ НА ХАДЖИ ДИМИТРА

       

      Христо Ботев

       

       

      Жив е той, жив е! Там на балкана.
      Потънал в кърви, лежи и пъшка
      Юнак с дълбока на гърди рана,
      Юнак във младост и в сила мъжка.

       

      На една страна захвърлил пушка.
      На друга сабя надве строшена, -
      Очи темнеят, глава се люшка,
      Уста проклинат цяла вселена!

       

      Лежи юнакът, а на небето
      Слънцето спряно, сърдито пече,
      Жътварка пее нейде в полето
      И кръвта още по-силно тече!

       

      Жатва е сега... Пейте робини
      Тез тъжни песни! Грей и ти слънце
      В таз рабска земя! Ще да загине
      И тоя юнак!... Но млъкни сърце!

       

      Тоз, който падне в бой за свобода,
      Той не умира, - него жалеят
      Земя и небе, звяр и природа,
      И певци песни за него пеят

       

      Денем му сянка пази орлица,
      А вълк му кротко раната ближи,
      Над него сокол, юнашка птица,
      И тя се за брат, за юнак грижи!

       

      Настане вечер - месец изгрее.
      Звезди обсипят сводът небесен;
      Гора зашуми, вятър повее, -
      Балканът пее хайдушка песен!

       

      И самодиви в бяла премена,
      Чудни, прекрасни, песен поемнат, -
      Тихо нагазат трева зелена
      И при юнакът дойдат та седнат,

       

      Една му с билки раната върже,
      Друга го пърсни с вода студена,
      Третя го в уста цалуне бърже, -
      И той я гледа, - мила, засмена!

       

      „Кажи ми, сестро, де - Караджата?
      Де е и мойта вярна дружина?
      Кажи ми, пак ми земи душата, -
      Аз искам, сестро, тук да загина!“

       

      И плеснат с ръце, па се прегърнат,
      И с песни хвръкнат те в небесата, -
      Летят и пеят, дорде осъмнат,
      И търсят духът на Караджата...

       

      Но съмна вече! и на балкана
      Юнакът лежи, кръвта му тече -
      И вълк му ближи лютата рана,
      А пък слънцето пече-ли-пече!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Баладата „Хаджи Димитър“ за първи път във в. „Независимост“, бр. 47, г. III, 11.08.1873 г. под заглавие „В памет на Хаджи Димитра“. Втората редакция излиза в „Календар за година 1875“, а третата - която е нормативна - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]