МАЙЦЕ СИ

 

Христо Ботев

 

 

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

 

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

 

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

 

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

 

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

 

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама;
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

 

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

 

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Речник:

 

я з в е н а   - покрита с рани, наранена
ж е л б и   - желания

 

 

 

„Майце си“ е една от първите творби на Ботев и първото публикувано негово стихотворение. Излиза за първи път във вестника на П.Р.Славейков „Гайда“ - бр. 19, г. III, 15.04.1867 г. с подпис „Х. Петков“. По-късно се появява отново във в. „Свобода“ (бр. 34, г. I, 15.07.1870 г.) и в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, съотвотно втора и трета редакция.

върни се | съдържание | продължи