КЪМ БРАТА СИ

 

Христо Ботев

 

 

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

 

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.

 

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

 

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

 

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

 

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

Стихотворението излиза във в. „Дунавска зора“ - бр. 14, г. I, 12.01.1868 г. Втората редакция излиза във в. „Свобода“ - бр. 36, г. I, 30.07.1870 г., а третата - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Предполага се, че е написано в първите месеци от живота на Ботев в Румъния през есента на 1867 г., но има и теория, че е написано в Калофер през 1867 г.

върни се | съдържание | продължи