ЕЛЕГИЯ

 

Христо Ботев

 

 

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

 

Той ли ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в ресѝ и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи, и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим, и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Речник:
с ю р т у к - горна мъжка дреха
р е с ѝ - множествено число от расо

 

 

 

Стихотворението излиза за първи път във в. „Свобода“ - бр. 37, г. I, 08.08.1870 г. Втората редакция излиза във в. „Дума на българските емигранти“ - бр. 4, г. I, 17.07.1871 г., третата - в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

върни се | съдържание | продължи