ДЕЛБА

 

Христо Ботев

 

 

По чувства сме братя ний с тебе
и мисли еднакви ний таим,
и вярвам, че в светът за нищо
ний няма с теб да се разкаем.

 

Добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди;
а сега - дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди!

 

Спътник ни са били в животът
страдания, бедност в чужбина,
но тях сме ний братски делили
и пак ще ги делим двамина...

 

Ще делим ний хорски укори,
ще търпим и присмех глупешки,
ще търпим, но няма да охнем
под никакви мъки човешки.

 

И глава ний няма да сложим
пред страсти и светски кумири:
сърцето си вече казахме
с печалните наши две лири...

 

Напред сега с чувства и мисли
последнята делба да делим:
да изпълним дума заветна -
на смърт, братко, на смърт да вървим!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Стихотворението излиза за първи път във в. „Свобода“ - бр. 39, г. I, 23.08.1870 г. с посвещение „Любену Каравелову“. Ботев го печата отново в бр. 1 на в. „Дума на българските емигранти“ - 10.06.1871 г. Посвещението липсва в третата редакция в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, защото там поетът е премахнал всички посвещения.

върни се | съдържание | продължи