Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      ДО ЛИБЕТО МИ

       

      Христо Ботев

       

       

      Остави таз песен любовна,
      не вливай ми в сърце отрова, -
      млад съм аз, ал`младост не повна.
      Ах, па и да повна не рова
      Туй що съм вече намразил
      И пред тебя с крака погазил.

       

      Забрави туй време, га плачех
      За поглед мил и за въздишка, -
      Роб бях тогаз - вериги влачех.
      Та за една твоя усмивка
      Безумен аз света презирах
      И чувства си святи убивах!

       

      Забрави ти онез полуди, -
      В тез гръди веч любов не грее,
      И не мож я там ти събуди,
      Где скръб и умраза владее
      Где всичко е с рани покрито
      И сърце веч в злоба обвито!

       

      Ти имаш глас чуден - млада си;
      Но чуйш ли как пее гора-та?
      Чуваш ли как плачат сюрмаси?
      За тоз глас ми копней душа-та,
      И там тегли сърдце ранено,
      Там!, де е се с кръви обляно!

       

      О, махни тез думи отровни!
      Чуй как стени гора и шума,
      Чуй как ечат бури вековни,
      Как нареждат дума по дума -
      Приказки за стари времена
      И песни за нови теглила...

       

      Запей и ти песен такава,
      Запей ми, изгоро, на жалост -
      Запей как брат брата продава,
      Как гният сили и младост,
      Как плачи сирота вдовица
      И как теглят без дом дечица...

       

      Запей, или млъкни - махни са:
      Сърдце ми веч трепти, ще хвръкне,
      Ще хвръкне, изгоро! свести са -
      Там де земя гръми и тътне
      От викове страшни и злобни,
      И предсмъртни песни, надгробни...

       

      Там... там буря кръши клонове,
      А сабя ги свива на венец;
      Зинали са страшни долове,
      И пищи в тях зърно от свенец
      И смърт-та й там мила усмивка,
      А хладен гроб сладка почивка.

       

      Ах, тез песни и таз усмивка
      Кой глас ще ги познае - запее?!
      Кръвава ща дигна напивка,
      От коя и любов немее,
      Пак тогаз и сам ще запея -
      Що мразя и за що милея!...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Това е първата редакция на стихотворението „До моето първо либе“ - в. „Дума на българските емигранти“ . бр. 1, год. I, 10.06.1871 г.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]