МОЯТА МОЛИТВА

 

Христо Ботев

 

 

        „Благословен Бог наш...“

 

 

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

 

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

 

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

 

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

 

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

 

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

 

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

 

Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

 

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

 

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Стихотворението излиза за първи път във в. „Независимост“ - 20.10.1873 г., но се предполага, че е създадено по-рано - може би през 1872 г. В „Съчинения на Христо Ботйов“ Захари Стоянов поставя под публикацията на стихотворението годината „1872 г.“

върни се | съдържание | продължи