Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      МОЯТА МОЛИТВА

       

      Христо Ботев

       

       

              „Благословен Бог наш...“

       

       

      О, мой боже, правий боже!
      Не ти, що си в небесата,
      а ти, що си в мене, боже -
      мен в сърцето и в душата...

       

      Не ти, комуто се кланят
      калугери и попове
      и комуто свещи палят
      православните скотове;

       

      не ти, който си направил
      от кал мъжът и жената,
      а човекът си оставил
      роб да бъде на земята;

       

      не ти, който си помазал
      царе, папи, патриарси,
      а в неволя си зарязал
      мойте братя сиромаси;

       

      не ти, който учиш робът
      да търпи и да се моли
      и храниш го дор до гробът
      само със надежди голи;

       

      не ти, боже, на лъжците,
      на безчестните тирани,
      не ти, идол на глупците,
      на човешките душмани!

       

      А ти, боже, на разумът,
      защитниче на робите,
      на когото щат празнуват
      денят скоро народите!

       

      Вдъхни всекиму, о, боже!
      любов жива за свобода -
      да се бори кой как може
      с душманите на народа.

       

      Подкрепи и мен ръката,
      та кога въстане робът,
      в редовете на борбата
      да си найда и аз гробът!

       

      Не оставяй да изстине
      буйно сърце на чужбина,
      и гласът ми да премине
      тихо като през пустиня!...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

       

      Стихотворението излиза за първи път във в. „Независимост“ - 20.10.1873 г., но се предполага, че е създадено по-рано - може би през 1872 г. В „Съчинения на Христо Ботйов“ Захари Стоянов поставя под публикацията на стихотворението годината „1872 г.“

 

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]