ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН

 

Христо Ботев

 

 

Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря срашна?

 

Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи
и след него сееш семе,
пот от чело, град от очи!

 

Кажи, дядо, защо плачеш
над тези дълги бразди черни;
от чер облак ли се плашиш,
или мрат ти деца дребни?

 

Кажи, дядо, че аз помня
какъв юнак напред беше;
бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше.

 

Друг път - помниш? - лани беше:
аз заминах през гората,
сред юнаци ти седеше
като баща със брадата.

 

Какъв беше ти тогава!
Сега плачеш - защо, дядо?
Байрак ли се не развява,
или нямаш сърце младо?

 

Ех, мой синко! Що ме питаш?
Чуй тоз гарван, де там грачи...
Но в село нели отиваш,
ще да видиш защо плаче

 

стар войвода след туй рало!
Там селото се е сбрало
на мегданя, за да гледа
мойте момци, мойте чеда!

 

Ти ще видиш там набити
на прътове, на върлини
на момците ми главите -
избиха се две дружини!

 

Двама братя воеводи,
двамата ми верни сина:
скарали се кой да води
бащината си дружина!

 

Тесни били планините
за несговорна дружина!
И стърчат им днес главите,
за да плаче кой как мине.

 

Боже, с гръм ти разсипи ме!
Ветре, в прах ти разнеси ме!
Да не гледам деца малки
и техните клети майки,

 

окол пръте как се късат -
ръце вдигат към главите,
и как после ще се мъчат
голи, боси и пребити.“

 

Закапаха едри капки,
летят, крякат гъски, патки:
буря страшна ще да ревне,
нели не са капки дребни,

 

секи тича, в село бяга,
дядо не ще да разпряга.
- Хайде, дядо, да вървиме.
„Стой да умра, помогни ми!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Първата редакция на стихотворението излиза във в. „Независимост“, год. IV, бр. 3 (1873 г.). Това е втората му редакция, която е публикувана в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. В първата редакция има две разлики: 27 ред - „В село нели ти отиваш“ и 33 ред - „Ще да видиш там набити“.

върни се | съдържание | продължи