ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Христо Ботев

 

 

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение на Ботев. Създадено е вероятно към края на 1875 г., защото не е включено в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Напечатано е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

върни се | съдържание | продължи