Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Турският бюджет за 1875 година]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  8  ю л и я

 

 

       В преминалата си дописка аз споменах изобщо за цифрите, които блещят в тазгодишният турски бюджет, а сега ще да поговоря по-подробно за тие цифри, за да видят читателите ви, де са отишли громадните суми, смъкнати от гърбът на поданиците на султанът, и за какво са тие употребени - дали за тяхното умствено и материално развитие или за страшното и трайно робувание под дебелата сянка. Бюджетът е пред очите ни. Според тоя акт доходът на държавата за година 1291 (1875) е 4 776 588 кесии, а разходът 5 785 819 кесии; значи дефицитът на държавата е 1 009 231 кесии. За какво са похарчени не само събраните от раята пари, но още и тие 1 009 231 кесии ние ще да видиме от страниците на бюджетът. Най-напред в челото на разноските стоят почтителните цифри на публичният дълг, които са 3 373 933 кесии, която сума е само лихвата на общият колосален дълг, който правителството е направило, за да удовлетворява своята азиатска розкош и да води безполезни и съсипателни войни. После тие разноски следват разноските на министерството на финансите, на вътрешните и на външните дела и на правосъдието; общата цифра на тие министерства вълзазя до 1 106 320 кесии. А после тях иде цифрата за уголемяванието на военните сили и за съдържанието на войската. Тая сума е най-почтителна, защото възлазя до 1 100 582 кесии. Не зная дали тряба тука да се споменува и цифрата за търговията и за народното просвещение. Но за точност да споменем. Министерството на първата е похарчило 22 462 кесии, а министреството на второто 25 411 кесии. И вие се чудите, че търговията напредва в Турция с гигантски крачки и че просвещението е дошло до най-голямо развитие! Най-после идат разноските за министерството на публичните сгради, които са 147 141 кесии и в които, разбира се, влазят и разноските за джамията Султан Азис на Бешик таш.
       Такива са данните, които ни дава бюджетът и които от пръв поглед още ще да ни докажат, че сичкият борч на Турция е направен за неща решително безполезни и крайно вредителни за народът и за държавата. Турция е похарчила пари само за своята войска, за своята администрация и за своята дипломация, а за народът и за олучшенията1 на страната не е похарчено нищо. И от такова управление българският народ чака някакво облекчение в положението си! А цивилната листа на султанът, а кражбите на министрите, а разноските за панислямическата пропаганда в Азия - това не влазя в сметката на официалният бюджет, който е обнародван само за измама и за утешение на европейските банкери.
       Султанът е решил да се установи едно специално посолство в Пекин, на което мисията ще да бъде да избави поданиците в небесната империя от езичеството и да им даде чисто мюсюлманска култура. Иди се надей на Турция! Действията на нейните патриоти в Азия, които възбуждат религиозният фанатизъм на мохамеданските племена за съединение в едно цяло, са озадачили донейде си даже и руското правителство. Русия е захванала да гледа със сериозно око на тая пропаганда. Тука се говори даже за една нота от страната на турската приятелка, която нота е пресекла ищахът на агите да разравя костите на умрелите правоверни в Азия. Говори се още, че Русия няма да позволи даже и посолство да се изпроводи в Пекин. Пустите аги, тях ги не щат в селото, а тие търсят поповата къща!
       Тука се очаква един важен чиновник от английската поща, който ще да организува службата на турските пощи съобразно с Бернската конвенция. Новата служба ще да захване от 1 септемврия. А военната е още по-голяма. Царският принц Юсуф Изедин ефенди, който е главен командантин на турските войски и който, според думите на множество европейци, едвам може да си запише името, е заминел тие дни да прегледа крепостите и градовете покрай Черно море, които в последнйото време се въоружиха с крупови топове. Военното изкуство на Изедина тряба да е пропорционално с неговото умствено развитие. Човек, който се не учил на нищо и който не знае да си запише правилно името нито на турски, нито на французки, ще да съди за силата и за достойнствата на фортификанциите. Но какви куриози се не вършат в Турция!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 22 от 13 юли 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Подобренията.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]