Русчук,   10   ю л и я

       Аз ви явих за паданието на официалният разбойник Алай бей, но забравих да ви кажа кое куче е заместило тоя отгоен вече вълк. Табур агасъ̀ е сега Демир ага, който според лствият език на нашият дописник в „Напредок“ е образован, далновиден, старателен и опитен турски чиновник, а според мене е такова също безхарактерно, пияно, тъпо и невежествено псе, каквито са въобще сичките притеснители на нашият търпелив народ. Разликата между Алай бей и Демир ага, е тая, че първият е вече напълнил торбата си със сиромашка кръв и сълзи, а вторият - сега захваща своята разбойническа кариера. Откакто Демир ага е турнат да пази мирът и тишината на нашият вилает, то обирите и убийствата се захванали да стават сѐ по-чести и по-застрашителни. В това пазение е обран и мъчен началникът на работниците при станцията на Червена вода, комуто са земани 50 турски лири. Хаджи Добри при мъченията, които търпял, ухапал едного от разбойниците за ръката, който се и улови, но се не зе под никакъв изпит. Той е пуснат. А на негово място са затворени няколко души българи от селото Албаново, които са подозрени в убийството на червеноводският пъдарин. Тие скоро ще да се пуснат, защото - както ми сами казват - са обещали 30 лири на новият табур агасъ̀. Не е ли достоен, способен и опитен турски чиновник нашият Демир ага? Аз би посъветвал русчушкият дописник на „Напредок“ - когато дига крак да пръска дуварите, то да се не плаши от сопата на жандармите, ако той не пише само за едно „еферим“.

[в. „Знаме“, г. I, брой 22 от 13 юли 1875 г.]

върни се | съдържание | продължи