Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Отзвукът от Херцеговинското въстание в Турция]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  18  ю л и я

 

 

       Лошо впечатление направи на босфорските дембели и на техните приятели известието за бунтът в Херцеговина! Само той липсваше, за да се допълни мрачната картина на безвиходното положение на славният девлет. При сегашното безпаричие на Портата, при недоверието от страната и най-искрените нейни защитници и покровители, при страшните епидемии, които върлуват в Мала Азия, при загубите, които още отсега заплашват страната с глад и с мизерия - бунтът на Херцеговина е като качул на сичкото това. А ако и другите поданици, докарани до отчаяние от систематичните неправди, обири и убийства, последват съблазнителният пример на своите по кръв и по страдание братия, то тогава що? Що ще стане с Турция? Кой ще да плати дългът на ингелишките бакали? Ето вопросът, който набърчва челото на султанът и на неговите министри, ето вопросът, който безпокои тукашните официални и неофициални дипломати. Няма съмнение, че тираните ще да употребят сичките свои и усилия, за да [се] удуши въстанието колкото е възможно по-скоро, но ще да успеят ли в това, то знае само Европа и раята. Ако Европа, а особено Австрия и Русия, не подкрепят желанията на спекулативният Албион - да се опази безчовечното statuquo на Изток, и ако раята и въстаналите се не излъжат с някакъв си нов хатихумаюн, работата на Турция е спукана; въстанието ще да обхване сичкият Балкански полуостров и болният скоро ще да потъне в гробът на историята. Но дордето видиме това, то аз ще да продължа своята хроника.
       Освен многочислените войски, които в последньото време се отправиха в Херцеговина, тия дни е излязло едно царско ираде, което заповяда да се укрепи градът Селидже в Босна. За тая цел е изпроводен един особен чиновник, който ще да управлява работата на укрепленията.
       Дордето агите чакаха известия из размирните страни, друго едно известие накара техните стари фанатици да се хванат за брадите. Изведнъж в Цариград се разнесе слух, че султанът е заповядал, щото отсега нататък европейските посланици да се представляват на официални аудиенции не нему, а на големият му син Изедина. Тая заповед, която е решителна стъпка към отдавна замисленият преврат в престолонаследието, е възбудила голямо неудоволствие у Меджидовата (Мурадовата?) партия и въобще между сичките стари турци. Не е чудно, ако това неудоволствие земе други размери и ако при многочислените рани на болният се прибави и смъртоносната рана на междуособието. Аз казвам „не е чудно“ само затова, защото твърде лесно може да се случи, щото и в това отношение да се потъпче волята на падишахът. Агите се научиха вече да се пишманят. Вие знаете, че преди няколко недели Есад паша беше разпратил един запис до посланиците на чуждите сили, в който се известяваше, че по причина на лошото положение на финансите, правителството се е решило да уголеми данъкът на вносните стоки от 8% на 20%. Преди Есад да получи категорически отговор на това, а между дворът на султанът и колегите на садразаминът1 се повдигна буря против тая постъпка. Според мнението на патриотите, тая постъпка унижавала достолепието на Турция и разпространявала и така вече съществующото недоверие към турските финансии. Многоученият и тактичният политик си взе решението назад и избави посланиците от отговор, който на всеки случай щеше да бъде такъв, какъвто получи и министърът на правосъдието Акиф паша, т. е. отрицателен. И тоя пехливанин поиска, щото сичките чужди поданици да се съдят по кодексът на турската юриспруденция, но представителите на гяурите му отговориха кратко и ясно, че това искание е неуместно и невъзможно да се приеме, защото е противно на капитулациите между Портата и силите. И така, Акиф паша беше принуден да си тегли назад заявлението. Но тие отказвания не пресекоха ищахът на агите да ввождат нови преобразования в държавата си. Едно ако им откажат, то тие искат друго. Така например, тие дни Портата е поискала, щото сичките английски поданици, мохамедански индийци и сичките афгяни, които са задомени в Багдат и които се женят за турски поданки, да изгубват своето поданство и да стават турска рая. Английският посланик Елиот е протестувал против това безсмислено искание, като противно на капитулациите, а освен това и на самият турски закон, който казва, че при смесените бракове жената е длъжна да последва вярата и народността на мъжът, а децата да бъдат такива поданици, какъвто е бащата. Портата е отговорила, че тоя закон е неприспособим в тоя случай, защото „причини от висока политика (олеле, боже!) изисквали да се съхрани едно изключение за Багдатският вилает“. Както и да е, а високата политика няма да стори пари, а Портата и в тоя случай ще да търпи пълно фияско. Злото е само, че дорде се реши тоя вопрос, на ингелишките поданици в Багдат е запретено да се женят. После това идете и не говорете, че Турция на сяка една стъпка губи умът си, а с това и доверието на европейците. Но тя видя вече, че зъмена2 кост се не яде и от мечка ремик не става, затова (за да поправи финансиите ли?) тя е обърнала очите си пак към неизчерпаемият си източник, т. е. към раята.
       Държавният съвет е решил, щото сичките съдебни документи, билянцове3 и др. да се пишат отсега нататък на хартии, на които цената ще да бъде 10 гр. листа. Това наистина е турски справедливо и турски умно решение. По другите страни цената на подобни хартии е съразмерна с количеството на записаната в нея сума, а тука - турците обичат равенство в сичко. Освен това тука тряба да ви кажа и туй, че комисията, която се състави под председателството на великия везир, за да приведе в равновесие бюджетът с 5-те милиона лири дефицит, е зела следующето решение, потвърдено с едно царско ираде: да се смали заплатата на садразаминът с 2/3 от цялото, т. е. от 250 000 гр. на месец да стане 50 хиляди гр., на главните управители от първа степен да се плаща по 25 000 гр. на месец, а на управителите от втора степен 20 000 гр. Министрите на просвещението и на търговията (на които се плаща само за да спят) да приемат по 20 000 гр.; а на сичките други чиновници, които получават повече от 3000 гр., да се смали наполовина връхнината, която получават връз 3-те хиляди гроша. Като ви съобщавам това, аз не мога да не забележа, че и от туй решение няма да произлезе никаква полза, защото не заплатите на чиновниците са причина на турското банкротство, а системата на управлението и економическото състояние на страната. Лесно нещо е да се смалят заплатите на чиновниците и да се увеличат данъците на раята, но да видиме отде ще да излязат тие данъци и как ще да се смали кражбата, която поглъща одве и отри заплатата на чиновниците. Ето, за това би трябвало да се състави комисия, но кой! Турците ли? - Раята ли? - Такава комисия са съставили вече нашите юначни братия херцеговинци, но да видиме какво решение ще да земе тя. Струва ми се, че заплатата на великия везир ще да изгуби и цифрата 5. Ще видиме.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Велик везир.
2 Змийска.
3 Баланси.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]