Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Положението на заточените в Диарбекир]

 

Христо Ботев

 

       Д е а р и Б е к и р,  5  ю л и я

 

 

       Аз би желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници братия страдалци. Ето толкова време вече става, откакто тие втори и трети път са се молили везиринът да се омилостиви и да заповяда да се пуснат под поръчители, а и досега няма никакъв отговор или ако да има, то тукашният кюрд (пашата) не дава и да се продума за тяхното пущание. „Нека изпукат до един“, говори тоя звяр и думите му сякаш че имат пророческа и чудотворна сила: нещастните от ден на ден линеят и умират систематически. Само двама души, Христов и Маринов, ще да се пуснат тие дни от затворът, и то за голям хатър на тукашният ерменски владика, до когото плевенската община беше изпроводила едно прошение и го молеше да посредствува за тяхното пущание. Тие са преместени засега из един затвор в други. Владиката е един добър и милостив човек; аз го благодаря публично за неговите христиенски добрини - да навещава затворените в темница. Добро би било да се отнесат и другите ваши общини с прошения до тоя добродетелен старец; аз вярвам, че той ще може да земе нещастните под поръчителство. Но вашите чорбаджии не са люде, не са славяни, не са българи. Тая турско-фанариотска воня, която, когато и да бъде, само народната революция ще може да измете, е в не състояние да помисли, че страданията на тие сиромаси твърде лесно и скоро могат да станат страдания и на техните галени синове. Аз подушам отдалеч. Не е ли там - въстанието в Херцеговина начало на свещената народна и славянска борба за свобода и за равенство. О, треперете, гадове, както трепери сега моето сърце, като си наумя, че днес, при това кипение на славянската сила, и българският народ не спи вече! Аз вярвам, че вие вече работите и България е готова да раздели своите юначни синове на живи и свободни, на погинали и безсмъртни. Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкият свят. Когато е така, то позволете ми да запиша във вашият орган на революцията при погиналите и оние мъченици на свободата, които са измрели тука под турските безчовечни и безумни мъчения. Аз ви обещах да направя това и сега изпълнявам обещанието си.
       От заточените за търновският бунт в 1862 год. са измрели, според сведенията на калугерите, които са и сега в Деари Бекир, следующите страдалци: в Деари Бекир от Търново: Хаджи Петър Моткуров, Симен и Иларион Хайверков; от Арбанаси: Панайот Балъков; от Габрово: поп Димитър; от Ески Захра: Гачо Бакърджията и още един негов другар със забравено име. Умрели в Кютая от Търново: Стати Димчов, Павле Тютюнджият, Симеон Петров Мазилото, Край Кочо, Колю Кундурджият, Иванчо Кундуржият и Симеон; от Казанлък: Атанас Фурнаджият; от Габрово: поп Митрофан. Оставени в Цариград под кефиле1 и умрели от Габрово: Ботйо; от Търново: Трифун Момчов Казас, Танас Папухчият, Стефан Маждраков, Стефан Димитров, Илия, Ангел и Марин хаджи Недялков; от Лясковец: дядо Димо Росов.
       Умрели в Деари Бекир, заточени по различни приключения: Георги Манастирският (из Битоля) дядов Илйов човек, Тодор из с. Белица, Разложка кааза, Паша̀ Петко из с. Грамадово, Видинска кааза, дядо Нено Найденов, другарин на Петка из Браковец, Иван Радулов из с. Гръцко, Стефан и Рашо из Босна Сарай, Сава из Баня Лука, Иван Рачов из Габрово, Ив. Найденов из Троян, дядо Иваникия из София, Христо из Жеравна и Петър Павлов из с. Бялово. Свищовлии, умрели в Деари Бекир: учител Тодор Хрулев, Мито Ионката, Никола Капойят, Никола Врачански и Кара Иван, а умрели по пътят: Симеон Влахът в Мезре, учител Тодор Бождар в Органа Мадем.
       От софийското или тетевенското приключение в Деари Бекир са умрели: Васил Петров из Тетевене, Дидо Пейов и Дико Беров Мечката из Големи Извор, дядо Стоян Младенов из с. Жулява, Дико Беров из Горни извор и Станчо хаджи Иванов из Тетевене; а умрели в Бакър Мадем: Цвятко Вълчов и Велко Цолов из с. Правец. Тие са страдалците, които са измрели досега, и над горобевете на които аз още веднаж ще да извикам: „Вечна ви памят, свети мъченици!“

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Поръчителство.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]