Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

 

Песен на букурещките български ергени

 

(Посвещава се на най-младият)

 

 

Христо Ботев

 

        Заборавих да са женя,
                  драм-бамба-лумба-драм!
        дор ма чичо не подкани,
                  драм-бамба-лумба-драм!*
        „Ожени се чичовото,
        та си земи сляпа Райка;
        тамам мома на сто годин,
        а ти ерген сто и двайсет.“
        Послушах го, зажених се,
        изпроводих сватовете,
        сватовете, кумовете,
        земахме си невястата,
        пратихме я на бял Дунав
        да се мие, да се трие,
        да се реши, да се щипе.
        Изтръкала кола хума,
        изтрошила кош гребени;
        пратихме я в черковата, -
        пуста хубост, пуста гиздост!
        Поповете онемели,
        калугери ослепели!
        Вов неделя ни венчаха,
        вов понделник е родила:
        едно дете, мъжко дете,
        със опинци, със цървулци
        със остенът пред волове;
        зъбите му като тесли,
        въшките му като прасци,
        гнидите му като телци.
        Погледах го, почудих са,
        а то викна та ми запя:
                  таралити-трамба-ламба!

 

 

         Е, г. Шишков, подир тая песен убеди ли се, че и у българина има поезия, и поезия, пълна с грации и с нежност? Блазе ти, че от поезия барем отбираш! Тая песен „Будилникът“ препоръча на твоят висок критериум, но с условие: по-напред да додеш да си опереш мозъкът на Дунава. А г. Войников добре ще стори да турне тая песен на ноти, та кога му каже българският народ: „Ела, синко, да ти дам хилядо жълтици, да съставиш театрална трупа“, - той доде да я изпее на букурещките ергене, които, като младежи, разбира са, и представители на тоя народ, най-много ще пожертвуват за това „училище на народът“. А оркестърът на „Бременските музиканти“ е готов: с гайдата pan Стоянов, с тъпанът domnu Мънзов, а с дзурлата г. Друмев (ако предпочете да стане владика - то друга работа). А за капелмайстор добре ще е, ако се съгласи да приеме m-r Паничков, на когото тънкият музикален слух отдавна вече е познат на г. Войникова.

 

 

[в. „Будилник“, г. I, брой 3 от 20 май 1873 г.]

 

 

 

 

 

---

 

 

* „Драм-бамба-лумба-драм“ са повтаря подир секи стих, но тоя вариант е само за ония ергени, на които са побелели космите; а на които са изпадали и зъбите - те трябва да повтарят: „Таралити-трамба-ламба“.

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]