Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Впечатление от въстанието в Херцеговина]

 

Христо Ботев

 

       Р у с ч у к,  6  а в г у с т а

 

 

        Известията от бойното поле в Херцеговина направиха твърде голямо впечатление и на правителството, и на народонаселението. Секи вече разбра, че бунтът в Херцеговина е нещо твърде опасно за животът на Турция и нещо, от което зависи доброто или злото бъдеще на раята. Затова секи се е умислил, секи претегля силите си и се приготовлява за борба, последня, отчаяна борба. Отношенията между турците и българите са твърде мирни и деликатни, никой никому не казва зла дума. Тишина, страшна тишина владее в сичка България; а такава тишина бива сякога пред големите бури. Ще да се разиграе страшна буря и у дома; това секи предвижда, и колкото е по-дълбока тишината, толкова по-силна и по-страшна ще да бъде бурята. Първите знакове на бурята се показаха вече: в Балканът захванаха да се появляват бунтовнически чети, на които уплашеното турско въображение уголемява числото и силите.
       С радост слуша секи българин известията, че в Сливенският и в Троянският балкан са излезли бунтовнически чети, че и в Шуменско някой си знаменит български бунтовник-хайдук е захванал да прибира в четата си българските юнаци. Любопитство и нетърпение е написано на лицата на сичките: секи пита какво се чува из Херцеговина, какво става в Балканът. Радва се измъчената и оголяла рая, като гледа, че нейният кръвопиец заплита конците и захваща да прилича на въртоглава овца, като усеща, че скоро ще се свърши нашата страстна неделя и скоро ще да дойде и за назе Великден. А варварското турско правителство и сичките изедници, предатели и мъчители народни треперят от страх и ужас: те виждат, че наближава вече и за тях страшният народен съд, на който тряба да дадат сметка за сичките свои злодейства и кръвопийства и от който ще приемат награда според делата си. Правителството не знае какво да прави. Войската даже оголяла, пари няма за пренасянето й от едно място на друго, а бунтовници захващат да се появяват по сичките краища и кьошета на славният девлет.
       Преди няколко дени мина през Русчук един табур войска за Ниш. Сичките войскари бяха умислени, пребледнели, пожълтели, сякаш из гробищата са излезли. И такива войници се изпращат да се бият с юначните, отчаяните херцеговински въстаници! Градът Русчук е пълен с шпиони, които, разбира се, не могат да издирят нищо, защото са познати секиму като шарени мъниста. Турците говорят, че уж при Тутракан минали из Влашко 400 души хъшове и потеглили за планината. Правителството много се бои от „букурещките комици“ да не би да нападнат на „турският Париж“, затова нощната стража е удвоена, освен това и турското народонаселение пази стража. Тука ще ви опиша един случай, който ще да ви покаже, че турците захванаха да се боят и от сенките си. На 3 августа пристигнаха в градът ни от Гюргево две българчета. Тие любопитни да видят градът, земали един пайтон и тръгнали да се разходят по улиците. Като мина покрай конакът, познатият пазител на обществената безопасност табур агасъ̀ спрял ги и ги затворил в тъмницата. Те били обвинени от правителството, че са пратени да разгледат крепостите русчушки, как по-лесно да се превземат. Чуден и смешен е човек, когато си забърка работите и сметките. Той захваща да вижда опасност и препятствия там, дето те съвсем не съществуват. Така са и турците днес. Те обвиняват момчетата за нещо, което тие последните може да не са даже и сънували, а не да са мислили да правят. Тряба да знаете, че едното момче е ученик от Болградската гимназия, а другото е занаятчийче от Габрово. И такива човеци турското правителство обвинява и подозрява, че са дошли да превземат царството му! Не е ли това и смешно, безобразно? Но напред, агалар, напред! Болградчаните имат една пословица, която казва, че „който иска да земе някому имотът, то напред му зема умът“.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 25 от 27 август 1875 г.]

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]