Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Кръвопиецът Алай Бей изпъден от служба]

 

Христо Ботев

 

       Р у с ч у к,  28  ю н и я

 

 

       Слава тебе, господи! Прочутият разбойник и главният началник на сичките нехранимайковци в Туна вилаети, известният вам кървопиец и български мъчител, но достойният за турското управление чиновник Алай бей е изпъден вече из службата си. Дълго време тоя инквизитор е пил кръвта на българското население, дълго време той е съблачал сиромасите, дълго време той е бил камък на шията на секи един по-живичък българин (Недейте го хвали дотолкова, защото турското правителство ще да го прибере и тогава тежко̀ на кожите ви! На разбойническото правителство са потребни разбойници. Нема Есад е по-добър от Алай бея и нема н. в. султанът е по-умен от Мемиш паша? р.), но никокой досега не е смеял да се оплаче от него, никой не е можал да каже лоша дума за тоя пиян варварин. Днес той се разхожда по русчушките улици и грозно и самонадеяно поглежда на оние, които до вчера са треперали от него. Само с единът си поглед той иска да каже: „Почайкайте, утре пак ще да бъдете в моите ръце. Ще да ви наливам пак катран в рогата.“ Но знаете ли коя е причината на това ненормално явление в Дунавският вилает, т. е. знаете ли коя е причината, дето се повали тоя стълб на турската администрация? Да ви разкажа. Вие твърде добре знаете, че сичките обири и убийства, които стават насякъде из държавата на босфорският велики монгол, стават със знанието и по поощрението на самите валии, каймаками1 и мюдюри2. Главният фактор между властта и разбойниците в примерният в това отношение Дунавски вилает е бил Алай бей. Като секи чиновник, той е имал и свои подчинени, а от тие подчинени първото място по безочливостта си е захващал тукашният мухтарин3 Стефан Гирдапски (българин ли е тоя изрод или някаква смес, произведена в утробата на майка му? р.). Заедно с това псе Алай бей е обрал множество български къщя в Русчук, избил е множество хорица и за секи един свой подвиг, като табур-агасъ̀,4 той е запирал без сметка невинни личности. Така се е продължавало цели години най-после официалните разбойници стъпиха на зъмен кокал и тиквата се строши. Зимъска, после едно убийство, извършено, разбира се, от Гирдапски и от Алай бея, първият, по заповедта на вторият, захванал да лови като подозрителни сичките ябанджии, които са се намирали в неговата махала. Не щете ли, между тия нещастни да се намери и един такъв, когото имало кой да потърси. Тоя човек бил руски поданик. Дордето да закарат нещастният в меркезът5, копоите на Алай бей го довели почти до умиране с лобут. Като се научава руското консулато за това, тутакси изпроважда своят драгоманин г. Карвониди, да види каква е работата и да избави жертвата от насилие. Г-н Карвониди, като човек, който познава какво цвете са турците, на секи случай си земал раволверът и отишел. Отишел, но неговите опасения се потвърдили. Копоите го посрещнали с лаене и с псувни и без малко щели да приемат и него за подозрителна личност, ако да не би им той вдъхнал особена почит към себе си с оние доказателства, които са неизбежни в срещата с побеснелите кучета. На псувните и на безчестията г. Карвониди отговорил със заплашвания, които се никак не харесали на агите. Тоя скандал родил вопрос, който и до днес се още протака в Цариград и който от своя страна, по настояванието на цариградското руско посолство и по исканието на г-на Мошнина, е родил една комисия, която ще да разгледа коя страна е обидена и кой е виноватият. Но преди комисията да пристъпи към своята задача, Асим паша е показал кой е виноватият. За да се не издирят злодействата и техните покровители, той е изпъдил из службата Алай бея и мисли, че с това ще да запуши работата и ще да удовлетвори обиденото руско консулство. Но не ще да го бъде. Г-н Мошнин е човек, който знае да пази достолепието на държавата, която представлява, и в много отношения е показал, че той не носи титлата консул само за това, за да се наслаждава с ориенталският живот, да пие кафе с пашите и да дава балове на разбойниците. Г-н Мошнин е втори Рачински.
       Нека някои присмикающи се около трапезата на пиянствующите и пирующите наши тирани хвърлят понякогаш по някое журнално камъче в градината на г. Мошнина, за да ги почерпи Алай бей с една мастика или да им рече някой „аферим, ешеоглу“6, аз мога да ви уверя, че тие журнални чибукчии още повече увеличават достойнствата на г-на Мошнина. Ако да би се хвалил тоя човек от различни Нейчовци, Чорапчиевци, Златевци и други подобни „дворняшки“, аз първи би казал, че той не е по-добър от Калича и Кличана. Но стига толкова за това, което може и да ви не интересува.
       Ако Алай бей и да падна от службата си, но разбойничеството във вилаетът не изгуби нищо от това. Кражбите от страната на черкезите следват в същата систематичност, с която са следвали и по-напред, а убийствата продължават да се извършват насякъде из тоя образован вилает. Прочутият разбойник Арифиолу Шериф, който преди няколко време нападна със своята банда злодейци на станцията при Черна вода и с най-страшни мъки мъчи станционният началник и жената му, като му зе около 80 лири, тие дни е ял и пил в русчушките лозя и не е пущал никого да обиколи мюлкът7 си, освен своите ятаци и ортаци, т. е. чиновниците на Асим паша.
       Младежите, които бяха запрени за шуменският скандал с французите и които цели пет месеца пролежаха в русчушката темница, се пуснаха от тях само 10 души, а останалите 8 лежат още в българският рай. Видите ли за каква нищожна работа какъв вопрос повдигна правосъдното турско правителство? Десетте души са пуснати под гаранция да си отидат в Шумен и там да чакат решението на цариградските разбойници, но тие си не отидоха. Шуменските чорбаджии, които до вчера са удовлетворявали скотските страсти на низамите8 и които сега вършат подобна търговия с жените си и с децата си, са протестували против това. Като се научават за пущанието на младежите, Димчо хаджи Стоянов и мекерето на х. Панайота, Д. А. Пирушев, отиват в конакът и помолват каймакаминът да пише в Русчук, че раята не ще помежду си подобни вагабонти и бунтовници. Каймакаминът и валията това и търсили. Не е чудно, ако след някой и други ден дойде някое отеческо решение из Цариград да се изпроводят тие бунтовници в някой азиатски Шумен. За това добро ние ще имаме да благодариме на шуменските потурчени чорбаджии и ще да им благодариме, когато настане страшният ден за отмъщение. А тоя ден не е далеч. Чашата на нашите страдания е препълнена вече и робството е достигнало до последният свой градус. О, български изверги! В коя миша дупка ще да се скриете тогава? Волов, който през сичкият си затвор е боледувал, е изгубил вече своето здравие. Avanti, avanti! Нека се умножават нашите нещастия.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 20 от 29 юни 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Околийски началник.
2 Управител на малък град.
3 Селски кмет.
4 Началник на военна единица.
5 Център, главно управление.
6 Браво, магарешки сине.
7 Имот, владение.
8 Войници от редовната турска армия.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]