Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Още една жертва на турското безчовечие

 

Христо Ботев

 

 

       Когато в Цариград българското население изпровождаше в гробът търновският митрополит Илариона и когато нашите вестника въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостната вест, че на 27 майя в София се поминал и ловчанският епископ Дионисий. Коя е била причината на смъртта на тоя най-млад член от нашето архипастирско тяло? Настинка ли, охтика ли, възпаление в белият дроб ли, емофтизия ли или друга някоя причина? Докторите от София, от Търново, от Плевен, от Копривщица и от Ловеч знаят това, но мълчат! Покойният е отровен! Като пастир и като човек о. Дионисий е бил един от оние характери, които твърде рядко се срещат между нашите владици. 35-годишен човек, той се не е грижил само да съблича народът, да трупа богатство, да прекарва животът си на постели, облени с потът и със сълзите на сиромасите, и да блести с вънкашна гордост и салтанат. Покойният се е грижил да отвори училища по селата, да прибере в епархията си добри и достойни учители и в сяко едно отношение да бъде защитник на своят угнетен народ. Последньото го лиши от животът му! Като патриот и пазител на народните интереси, той сякога се е противил и сякога е изобличал зверствата и злоупотребленията на софийският управител Маасар паша и на ловчанският каймакамин, изверг в пълен смисъл на думата. Преди няколко време о. Дионисий беше открил множество злодейства и насилия, извършени от тие турски администратори, и за да им даде какъв-годе край, той изобличил виновните пред техните покровители и ортаци в Цариград и поискал да се разгледа работата от една особена правителствена комисия. Правителството отредило и изпроводило подобна комисия, но „гарван гарвану очите на вади“. Наместо да привика населението и да го разпита какви злини тегли то от своите притеснители, тя (комисията) влязла в споразумение и в заговор със злодейците, посъветвала ги да напишат няколко мазмати1 и да принудят раята да ги подпише в смисъл, че е благодарна от своите управители, а после подписванието и приеманието на тие мазмати оправдала обвиняемите пред централното разбойническо сборище, като прибавила, че обвиненията си нямат мястото и че тие са произлезли само от въображението на твърде безпокойният български владика. На правителството това и трябвало. Комисията се разтуря. Маасар паша, заедно с ловчанският каймакамин, останаха пак пълни господари на животът и на имотът на нещастната рая, а о. Дионисий се турна в затруднително положение. Той трябваше или да млъкне и да подражае в това отношение на своите събратия от София и в Кюстендил, или да продължи работата и да докаже както насилственото подписвание на мазматите, така и нечистите действия на комисията. О. Дионисий при последньото, но мщението на злодейците го предвари да изпълни своята обязаност. По съветът на комисията, Маасар паша и ловчанският каймакамин отвровиха кроткият, но постоянният защитник на гяурите. Той умря от отрова, която е действувала на неговият слаб организъм в продължението на цяла една неделя. Ето така е загинал един от най-добрите и най-достойните наши владици, който с добрината си е правил своето положение и сносно, и полезно за народът. Вечная ти памят, защитнико на народът! Мини и ти в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в денят на отмъщението! Амин!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 20 до 29 юни 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Изложения.

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]