Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Черкезите в Турция

 

Христо Ботев

 

 

       Едно от най-големите нещастия, които тегли нашият народ и което го убива и економически, и политически, са черкезите, които в последните няколко години са наводнили почти сичките краища на нашето отечество. Не стигат турските правителствени обири и убийства, не стига фанатизмът на полудивото турско племе, не стига тая грозна и възмутителна сиромашия, която от ден на ден зема сѐ по-страшни размери и която е следствие на едно управление, което няма на себе си подобно по сичката земна кора - не! За да бъде пълно нашето робство и за да можеме по-скоро да достигнеме до просяшки щтап1, то като за качул на сичките наши черни теглила, разбойническото турско правителство трябваше да прибере и хищните синове на Кавказ и да даде такава свобода на тихните способности и таланти, каквато тие не са имали даже и във времето на своята независимост в Азия. И наистина, може ли да бъде нещо по-унизително, по-варварско и по-безчовечно от тоя присмех на човеческият труд и живот, който търпи българинът от правителството на европейските хотентоти с преселението на тие жадни крадци и кръвопийци? Доведат разбойникът в къщата ти, накарат те насила да му дадеш покрив, да го нахраниш, да го напоиш и да му направиш даже жилище за живеене, а когато той вече стане гражданин на османската империя, то да ти запали къщата, да ти отнеме добитъкът, да те обере, да те убие, да те язди! Де, в кой ъгъл на земното кълбо стават подобни несправедливости и насилия? Но иди и се оплаквай, иди и викай, доколкото ти държи силата на белия дроб - азиатската презрителна усмивка на тиранинът, неговата леност и хладнокръвие и неговата жажда за чуждият пот така ще и да ти отговорят: „Мълчи! Тие са наши братия; ние сме ги именно затова довели, за да подкрепят с жените си нашите хареми, с децата си нашата войска, а със себе си и със своите способности нашите принципи и начала, а със своите кражби, обири и убийства да увеличат твоите муки и страдания и да ти не дадат никога возможност да излезеш из колеята на робовете, на добитъците“. . . И сичко това са реформи в очите на Европа, и сичкото това е напредок в очите на нашите затъпели патриоти! За да покажем пример от тоя напредък на последните, ние им рекомендуваме следующата дописка из Оряхово, която привождаме така, както се тя намира в един от цариградските български вестници. Четете, господа, и вижте имате ли право да казвате, че ние с обвиненията си раздражаваме само турското правителство да притеснява и да мъчи повече българският народ. Четете!
       „Ако погледне човек на злодействата, които непрестанно се случват в тукашното окръжие, той ще да забележи, че днес той не живее в просвещеният XIX век, но че се намира в оние темни времена, в които, както казват, хората били принудени да теглят сякакви злини. Види се, че царските закони (?!) не са имали честта да пристигнат тука и да се прочетат; или са тие дотолкова темно написани, щото никой от управителите не може да ги разбере и да се съобрази с тях!
       Чудно ще да се види на някои това, що казвам, но тие ще да се уверят, щом прочетат долните редове, които аз с разтреперана ръка се заемам да опиша. „Черкезите! Олеле боже! Олеле горкана! Къде да се денеме от тие пусти черкези?!“ Тие са жалните, от сѐ сърце и секи ден произнасяни думи от мало и голямо в тукашното окружие. Преди дохожданието на тие гости, секи помни, че ходеше свободно и дене, и ноще, а някой даже и по цели месеци се не прибираше у дома си и пак се завръщаше живо и здраво; а сега и дене даже не смее човек да ходи надалеч или ако и да ходи, то с голям страх и трепет преминува през оние места, по които е ходил някога си свободно! Щом слънцето наближи да залязва, то ще да видиш, че орачите бързо впрягат воловете си и че секи гледа да се прибере в селото. Забави ли се малко, то той непременно ще да си остане без волове. Така също ще да видим и горкият овчар, който цял ден се е пекъл на горещото слънце - че и той бърза да се прибере рано в селото си. . .
       Слънцето залезе; настане ли нощта - сичко става нямо, като че ли се намира човек в африканските широки пустини; нарядко ще да чуеш даже и грозното лаяние на кучетата. Секи се е затворил заедно с добитъкът си в бордеите си и с голям страх в безсъние очаква появяванието на зората или пропяванието не петлите, за да се успокои и да си земе малко дремка. Но да дойдеме на думата си за черкезите.
       Тие злодейци, ако и да върлуваха досега, то рядко се чуваше да убият някого; но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми. (Чувате ли, господа патриоти и просветители на българският народ? Това не говориме ние, а хората, които никак не са недоброжелателни на турското правителство!)
       Това е накарало тукашното народонаселение (което се състои от българи, от помаци и от власи) да дойде до отчаяние, па и самите турци, защото и от тях ако отиде някой по кърът и ако е без оружие, то ще да се върне или без кон, или обран и биен. Ако черкезинът мине покрай селото даже и посред пладне, то той ще да си земе най-доброто ягне или овца, а ако овчарят се възпротиви, то за него са готови вече и камата, или куршумът! Като мисля, че не е възможно да се опишат сичките кражби и убийства на тие кавказки зверове, то аз ще се огранича да кажа само най-пресните, които са се извършили от два месеца насам.
       Дядо Петко из село Бурувин, богат един старец, като дохождали няколко пъти черкезите да му крадат овцете, добитъкът и пр. смело ги връщал назад с помощта на двата си иглени пищова. Това се продължавало няколко време и злодейците като видели, че не ще могат да земат нищо от старецът, отишли денем при него уж да пазарят нещо и сред село на самият ден Връбница го убиват!!! Това се яви на местното правителство и то даде надежда, че ще да издири убийците, но и до сега нищо! Двама евреи, които ходят от село на село да продават манифактура, посред пладне били обрани, като им оставили само дрехите на гърбът!. . . На други двама са земали около 2000 гр., с които тие имали намерение да купуват гергьовски кожи. Други двама, които ходили да купуват вълна, били така също обрани; от тях земали по малко пари и два овна. На трима други българе из Търновско, които ходили от село на село да продават памук и сапун, нощем им земали конете заедно с товарите, когато тие се молили на злодейците да им оставят стоката, че са сиромаси с жени и с деца, то добили такъв отговор: „И ние сме сиромаси; идете се молете на каймакаминът (sic), той нека ви съжали.“ И тие хорица си отиват плачешком у дома си да оплакват своите черни дни! Това се случи в селото Мадан. В селото Соколаре, когато черкезите дошли нощем да обират къщата на чорбаджията, той сполучава да убие едного от тях, но за това се затвори в темницата! На 25 мая в село Букевица, 1 1/2 часа югозапад от градът, обраха пет къщи и една воденица, която се намира 2 часа от градът по същото направление. Освен дрехи и други къщни неща, разбойниците са зели и 2200 гр[оша]; но тука момата на воденичаринът дяда Петка показала, че в нея тече юнашка кръв, като отблъснала с ръце двама от злодейците, когато тие дошли при нея да я мъчат и когато я наранили вече леко. Аз видях тая мома, когато дойдоха в Оряхово да се явят пред правителството. При сичко че ръцете й бяха нарязани от ножовете, против които се тя бранила, но лицето й и юнашкият й вървеж я пак показваха за такава, каквато ви я разказвам. Мома 18-годишна, тя много пъти отбранвала баща си от злодейци. „Да имаше, казваше тя, при мене пушка или топор, то аз щях да им дам да разумият, но случих се далеко от топорът.“ В село Липница, 21/2 далеч от Оряхово, а 11/2 час далеч от гореказаната воденица, 4 къщи са ометени от сичко, така щото хората са останали само с дрехите на гърбът си. Някои си казват, че са уловил уж един черкезин и са го затворили в темница, но доколко е това истина, аз не мога ви каза. В селото Алтимир, 5 часа на запад от Оряхово, стана друго злодейство. През първите дни на юния секи излазя да си прекопае кукурузът, който е единствената прехрана тука; няколко черкези отишли при една по-богатичка фамилия копачи да откраднат хубавицата им мома, но тая мома с мотиката си ги отблъснала и наранила едного от тях. Тогава тие побеснели, изваждат кой нож, кой пищов и разпръсват изпоплашените селяни! Черкезите тогава сполучват и оттеглюват момата на страна и като я обезчестяват, отрязват й косата и я пущат тогава да си гледа работата! Когато родителите й дойдоха да се оплачат на правителството, то им се отговорило, че ще се потрудят да издирят злодейците, но това си остана така и се заборави... Същата съдба постигна и две помашки жени. Така също и жените на някого си Челеби бей бяха пристигнати на пътят, обрани, обезчестени и пуснати пак да си ходят спокойно. Злодейците се сѐ дирят, но не могат да се намерят. В Кремлин на 26 мая са убити 5 души и три къщи са обрани. В Мряморен е обезчестена една мома и е отрязана косата й с няколко гроша. В Рашково са обрани о убити трима души търговци. В Пещера - един врачанец, като се завръщал после пътуванието си у дома си, бил убит близо при Ново село. Преди няколко дена се научих от пътници, че в тие два месеца, освен дето зная аз, имало и още около 30 души убити.
       За по-малките злоупотребления няма да ви кажа нищо, защото който пише за тях, той бива награден. Зимъс един от учителите беше писал нещо за злоупотребленията, но той знае само какво изтегли!“
       Ние не правиме никакви коментарии на тая дописка, защото секи, който познава турците и тяхното правителство, ще може и сам да прочете между редовете на тоя сдържан протест на българинът други много по-страшни и по-безчовечни злодейства. Тука слепият даже ще да види, че черкезите в Турция не са друго нищо, освен агенти на турската изпълнителна и законодателна власт. Думите на черкезинът, който е обрал търновските търговци и който им е казал: „Идете се молете на каймакаминът, той нека ви съжали“, показват, че властите в Оряхово са ятаци и ортаци на черкезите в това окръжие.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 21 от 6 юли 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Тояга.

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]