Т ъ р н о в о,   1   я н у а р и я

       С радост посрещаме появлението на в. „Знаме“, който се завзе да води българският народ към неговото освобождение и който ще да му покаже какви средства трябва той да употреби, за да смъкне от шията си безчовечният и нетърпимият вече турски хомот. От своя страна ние му желаеме добър успех и вярваме, че нашите емигранти в Румъния и Русия ще да поддържат това единствено средство, чрез което ние можеме да изкажем болките и страданията на нашият потъпкан, продаден и раздран от враговете си народ. Ние твърде добре знаеме, че само с едни оплаквания нашето скотско положение няма никога да се улучши¹, но ние ще да си изохкаме по български, ще да издигнем притиснатите си гърди, пък - дано ни поолекне. Сълзите и охканията са целителни донейде. Тука аз няма да ви описвам подробно сичките мъки и теглила, които са се струпали на главите ни в последните няколко месеци, защото това е невъзможно и защото книгата на нашите страдания тряба да се напише с човеческа кръв. Аз ще са спомена само за по-главните, и то твърде накратко. И така, слушайте.
       Само в нашето търновско окружие в продължението на твърде късо време са се извършили повече от 10-15 убийства и повече от 150 обири. От виновниците на тие обикновени в Турция престъпления, като-речи, ни един не е уловен, защото нашият мютесарифин, както въобще и сичките почти по-главни турски чиновници, се не занимава с друго нищо, освен с приянство, с разврат и с различни ухищрения как по-лесно да съблече раята, как да наложи и да събере новите данъци и как по-скоро да ги изпроводи в бездънната бъчва на цариградските ненаситни дембели. А в Турция днес за днес се държат на служба само такива чиновници, които се отличават с подобни способности и дарования. Който краде и обира повече и който изпровожда по-големи суми в правителствената каса, той е най-способният и най-любимият в Турция чиновник. Само нечуеното обирание на 40-те души градинари от 7-те турци-разбойници, което възбуди голям шум и ропот между тукашното българско население, можа да принуди нашият мютесарифин², тая глупава и неподвижна азиатска фигура, да остави шилтето³ си, харемът си и чибукът си и да отиде да гони разбойниците. Но улови ли ги? Да! Той улови няколко души от тях, които познаваше, докара ги в Търново и ги затвори, но не в хапусханата⁴, а в конакът⁵ си! Тие търговци ще да бъдат пуснати твърде скоро, защото ако би да се разгледат техните престъпления така, както се въобще разглеждат престъпленията на раята, то и нашият мютесарифин и свищовският каймакамин⁶, и русчушките по-главни чиновници ще да се окажат съучастници в тоя официален разбойнически подвиг. Но да оставиме тие обикновени неща на волята на агите и да видиме какви други средства употреблява отеческото правителство на робовете, за да ни убие окончателно.
       Новият данък, който се наложи на новорождените деца, е захванал вече да се събира! Ако търновските граждани и да са подали прошение на мютесарифинът, в което му казват просто и ясно, че са достигнали до такова плачевно състояние, щото не могат и вехтите си данъци да заплатят, а камо ли новите, и в което се молят на правителството да захване да зема войска и от българите - но на това прошение няма още никакъв отговор. Види се, че и това варварско турско решение няма да се измени. Новият бедел⁷ е воведен вече в повечето села и градове. Робовете мълчат и пъшкат като говеда. А знаете ли как се събира тоя безчовечен данък? На сяко едно село, което е плащало, да речем, 7000 гроша бедел, сега му се налага да заплати още 5000 гр. и тая сума се записва под вехтият бедел. Когато чорбаджият и азите⁸ дойдат да земат правителствените хартии, то им се казва, че тая година тие ще да платят само 5000 гр. Селяните, обрадвани от това, че данъкът им се е умалил, бързат да внесат тая незначителна сума в касата на разбойниците; но щом направят това, то държавната турска тояга ги принуждава да заплатят и останалата друга още по-незначителна сума; така щото, наместо 7000 гроша, тие плащат 12 000 гроша бедел парасъ̀⁹, при които като притуриме бериите¹⁰, десятоците, ангариите, емлякът¹¹, кражбите (и тие са един вид правителствен данък), гюмрюците¹² и хранението [на] чиновниците, солдатите и субашите¹³, то ще да видиме, че нашият селянин работи само и само за своите тирани.
       Преди 5-6 години в Турция се воведе емлякът, и на сичките недвижими имущества се дадоха нови тапии¹⁴. Днес тия тапии не струват вече нищо, защото правителството ги е прогласило за батал¹⁵ и е наложило да се издадат други нови, на които само хартията продава по пет гроша едната; така щото, ако нашият селянин има 4-5 парчета ниви, една нищо и никаква къща и един или два уврата лозе, то за сичкото това е длъжен да си извади нови тапии и да заплати 60 или 70 гроша кюлле-парасъ̀. Защото са се давали първите тапии, когато днес тие нямат никаква важност, и защо се дават нови, когато и тях утре ще да постигне такава също участ, нашите селяни не щат да знаят. В противен случай аз би трябало да попитам не защо се дават тие тапии, а защо се приемат. Но нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождание на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания! Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!

[в. „Знаме“, г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.]

---

¹ Подобри.
² Окръжен управител.
³ Малък дюшек.
⁴ Затвор.
⁵ Правителствено учреждение (околийско управление).
⁶ Управител (на околия).
⁷ Паричен откуп (за военна служба).
⁸ Членовете.
⁹ Пари за бедел.
¹⁰ Общински данък.
¹¹ Недвижимо имущество.
¹² Митница.
¹³ Служители в общината.
¹⁴ Акт за владение.
¹⁵ Негодни, недействителни.
¹⁶ Общо, сборно.

върни се | съдържание | продължи