Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Прогрес! Прогрес!]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  28  д е к е м в р и я

 

 

       Прогрес! Прогрес! В Турция днес произхожда такъв прогрес в сичките клонове на нейният държавен апарат, щото аз съм принуден да се откажа от своето убеждение, че това гнило, вонещо и старо „харо“ е преживяло вече своят последен ден. Турция най-напред се е считала за военен лагер в Европа, после е достигнала да бъде язва на Возток, а сега, най-после, употреблява сичките свои сили, за да се изравни с другите европейски държави и да свърже своето съществование със съществованието барем на нашата планетна система. И наистина, като погледне човек какви реформи и преобразования стават както във вънкашната, така и във вътрешната политика на нашите „банабаковци“, то твърде лесно ще да се увери, че политическото сумашествие1 на XIX век и умственото развитие на умрелите скоро ще да направят от Турция втора германска империя. Турция не на шега се е запретнала да реши своята велика задача във всемирната история и не на шега е наумила да разпространи европейската цивилизация в Азия, а азиатската политическа философия в Европа. Бисмарк и Настрадин ходжа, Андрашия и хаджи Бекташ ще да играят важна роля както в бъдъщите съдби на земното кълбо, така и в новата политическа религия на османлиите.
       Вие трябва да знаете, че идеята за панислямизмът е захванала вече да се разпространява по Азия и по АФрика и че пехливанската турска журналистика е открила вече мюсюлмани и в петте части на светът. Днес тая идея е завъртяла скопените мозъци на сичките почти наши дервиши и не ще да бъде чудно, ако в един прекрасен ден вие чуете, че някой си нов турски Бисмарк ефенди е пристъпил вече да осъществи тая велика идея. Султанът и дене, и ноще сънува подобен политически пилаф. Освен това за тоя „пилаф“ са се земали вече потребните мерки. Приготовленията, които стават днес в Цариград, говорят доволно ясно, че денят на османската каба геджеси2 не е така далеч, както мислех аз. Новата джамия, която е захванал вече да гради н. в. синът на слънцето и на която само градината ще да бъде дълга и широка около 10 хиляди четвъртити аршина, ще да направи Цариград втора Мека на ислямизмът и турският Соломон ще да даде нови „притчи премудрости“ на глупавото човечество. Но за да се даде материал на панислямизмът, султанът е наумил да омъжи заедно с дъщеря си и няколко стотини млади ханъмки, за които министърът на кражбите Хюсни паша е упълномощен да похарчи такива грамадни суми, които, види се, ще да надминат даже и разноските за новата джамия. Идете после това и говорете, че Турция няма пари, че Турция ще да се обанкрути и че н. и. в. милостивият баща на раята не прави никаква економия. Това е даже грехота да се говори. Аз смело мога да кажа, че сичко, което днес харчи Турция, харчи го за своето знаменито бъдъще. Погледнете на сичките оние преобразования, които стават в нейните различни министерства, а особено в министерството на просвещението и на финансиите, и вие ще да се уверите, че аз говоря гола и смела истина. Царският син Юсуф Изедин ефенди посети преди няколко дена Императорският медицински факултет и като остана доволен от непонятните за неговата безграмотност отговори на младите хеким башии3, изказа следующите знаменити думи: „Баща ми и аз гледаме на образованието като на най-главна задача в нашият живот. Ние сме заповядали насякъде из държавата да се отворят първоначални училища и гимназии и вярвам, че скоро и у нас ще да се появят учени философи.“ И наистина, само в Дунавският вилает са се събрали за тая цел повече от 20 000 чисти грошове, които ако и да са земени насила от раята, но говорят доста красноречиво, че нашето министерство на просвещението работи твърде енергически. А министреството на военните дела? - Преди няколко дена 12-годишният син на Абдул Азиса се възведе на чин вицеадмирал във флотата и, както казват някои си, след няколко месеца щял да завземе мястото на Хабарт паша, който отдавна вече е оставил турската флота на произволът на съдбата и на турските военни таланти. Да се обръсне сега Англия със своите знаменити морски сили! Други още по-важни преобразования са се извършили в министерството на юстицията5. По заповед на цариградските държавни юристи в Пловдив се е съставил разбойнически комитет, на когото целта е да убива, да обира и да съблача богатите христиени. С това средство министерството на правосъдието се е решило да сандардише6 раята и да разпространи идеята за панислямизмът. Из достоверен източник се научих, че в тоя комитет участвуват, освен самото централно правителство, множество богати османлии, бейове, ефендиета, субаши7 и заптии, и че ни едно разбойническо дело в Турция не произхожда без знанието на тоя комитет. Той има членове по сичките краища на държавата. Освен това турската Темида е станала до такава степен справедлива, щото у нас е вече норма, щото ни един турчин да се не наказва даже и за най-страшното престъпление. А колкото за българите, то аз няма да излъжа, ако ви кажа, че не преминува нито един ден, без да се не изпроводят из Цариград до няколко иляма8 за бесение или за посичание на множество нещастни и даже съвсем невинни жертви. Преди няколко време в Пловдив са посечени 4-ма души българчета без никаква вина и тая участ щяла да постигне и петата жертва на турското безчовечие, ако не би пристигнал руският и австрийският консули, които и избавили невинното момче от ножът. След три дена това момче се намерило убито в темницата.
       Но да оставиме турският юридически и политически прогрес и да поговориме за своята собствена черга. Тая черга е екзархията, под която българският народ се намира в такова завидно положение, в каквото се е намирал и голият циганин по Васил, когато се е завил с рибарската мрежа. И ние така също, както и циганинът, си подаваме пръстът изпод мрежата и викаме „студено!“. А вътре си трепериме и сечеме журнални, литературни и политически клинци. Тежко ни на кожата от тие неразбрани калимавки. Ако турското правителство и да е заповядало вече да се извършат истилямите в смесените епархии и ако и да е съобщило това свое допотопно намерение както на екзархията, така и на патриаршията, но аз мисля, че ползата за нашият народ и в тоя случай ще да бъде съмнителна. Вътре в екзархията се разиграват такива комедии, щото се не знае нито кой пие, нито кой плаща. Според решението на екзархиалният съвет и на нашият св. Синод, екзархът е изпроводил едно призователно писмо до Кръстовича, в което го кани да земе участие в екзархийските работи; но ефендието е отговорило, че тие работи са дотолкова побъркани и размътени, щото трябва да им се даде съвсем друго направление, за да може той да земе участие. Разбирате ли? Съвестта и убежденията на полугъркът, полутурчинът и полубългаринът са до такава степен заплетени в полите на неговата фанариотка, щото, дордето се не унищожи схизмата, Кръстович не ще да земе участие в екзархията, т. е. не ще да каже, че е българин. Ще да видиме, ще ли екзархията за хатърът на Кръстовича и на цариградските маслинари да измени на народът, или не ще. Видьовден е близо.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Лудост.
2 Нощ на тиквите (религ.).
3 Главни лекари.
4 Правосъдието.
5 Да унищожи.
6 Служител към общината.
7 Съдебно решение.

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]