Ц а р и г р а д,   28   д е к е м в р и я

       Прогрес! Прогрес! В Турция днес произхожда такъв прогрес в сичките клонове на нейният държавен апарат, щото аз съм принуден да се откажа от своето убеждение, че това гнило, вонещо и старо „харо“ е преживяло вече своят последен ден. Турция най-напред се е считала за военен лагер в Европа, после е достигнала да бъде язва на Возток, а сега, най-после, употреблява сичките свои сили, за да се изравни с другите европейски държави и да свърже своето съществование със съществованието барем на нашата планетна система. И наистина, като погледне човек какви реформи и преобразования стават както във вънкашната, така и във вътрешната политика на нашите „банабаковци“, то твърде лесно ще да се увери, че политическото сумашествие¹ на XIX век и умственото развитие на умрелите скоро ще да направят от Турция втора германска империя. Турция не на шега се е запретнала да реши своята велика задача във всемирната история и не на шега е наумила да разпространи европейската цивилизация в Азия, а азиатската политическа философия в Европа. Бисмарк и Настрадин ходжа, Андрашия и хаджи Бекташ ще да играят важна роля както в бъдъщите съдби на земното кълбо, така и в новата политическа религия на османлиите.
       Вие трябва да знаете, че идеята за панислямизмът е захванала вече да се разпространява по Азия и по АФрика и че пехливанската турска журналистика е открила вече мюсюлмани и в петте части на светът. Днес тая идея е завъртяла скопените мозъци на сичките почти наши дервиши и не ще да бъде чудно, ако в един прекрасен ден вие чуете, че някой си нов турски Бисмарк ефенди е пристъпил вече да осъществи тая велика идея. Султанът и дене, и ноще сънува подобен политически пилаф. Освен това за тоя „пилаф“ са се земали вече потребните мерки. Приготовленията, които стават днес в Цариград, говорят доволно ясно, че денят на османската каба геджеси² не е така далеч, както мислех аз. Новата джамия, която е захванал вече да гради н. в. синът на слънцето и на която само градината ще да бъде дълга и широка около 10 хиляди четвъртити аршина, ще да направи Цариград втора Мека на ислямизмът и турският Соломон ще да даде нови „притчи премудрости“ на глупавото човечество. Но за да се даде материал на панислямизмът, султанът е наумил да омъжи заедно с дъщеря си и няколко стотини млади ханъмки, за които министърът на кражбите Хюсни паша е упълномощен да похарчи такива грамадни суми, които, види се, ще да надминат даже и разноските за новата джамия. Идете после това и говорете, че Турция няма пари, че Турция ще да се обанкрути и че н. и. в. милостивият баща на раята не прави никаква економия. Това е даже грехота да се говори. Аз смело мога да кажа, че сичко, което днес харчи Турция, харчи го за своето знаменито бъдъще. Погледнете на сичките оние преобразования, които стават в нейните различни министерства, а особено в министерството на просвещението и на финансиите, и вие ще да се уверите, че аз говоря гола и смела истина. Царският син Юсуф Изедин ефенди посети преди няколко дена Императорският медицински факултет и като остана доволен от непонятните за неговата безграмотност отговори на младите хеким башии³, изказа следующите знаменити думи: „Баща ми и аз гледаме на образованието като на най-главна задача в нашият живот. Ние сме заповядали насякъде из държавата да се отворят първоначални училища и гимназии и вярвам, че скоро и у нас ще да се появят учени философи.“ И наистина, само в Дунавският вилает са се събрали за тая цел повече от 20 000 чисти грошове, които ако и да са земени насила от раята, но говорят доста красноречиво, че нашето министерство на просвещението работи твърде енергически. А министреството на военните дела? - Преди няколко дена 12-годишният син на Абдул Азиса се възведе на чин вицеадмирал във флотата и, както казват някои си, след няколко месеца щял да завземе мястото на Хабарт паша, който отдавна вече е оставил турската флота на произволът на съдбата и на турските военни таланти. Да се обръсне сега Англия със своите знаменити морски сили! Други още по-важни преобразования са се извършили в министерството на юстицията⁵. По заповед на цариградските държавни юристи в Пловдив се е съставил разбойнически комитет, на когото целта е да убива, да обира и да съблача богатите христиени. С това средство министерството на правосъдието се е решило да сандардише⁶ раята и да разпространи идеята за панислямизмът. Из достоверен източник се научих, че в тоя комитет участвуват, освен самото централно правителство, множество богати османлии, бейове, ефендиета, субаши⁷ и заптии, и че ни едно разбойническо дело в Турция не произхожда без знанието на тоя комитет. Той има членове по сичките краища на държавата. Освен това турската Темида е станала до такава степен справедлива, щото у нас е вече норма, щото ни един турчин да се не наказва даже и за най-страшното престъпление. А колкото за българите, то аз няма да излъжа, ако ви кажа, че не преминува нито един ден, без да се не изпроводят из Цариград до няколко иляма⁸ за бесение или за посичание на множество нещастни и даже съвсем невинни жертви. Преди няколко време в Пловдив са посечени 4-ма души българчета без никаква вина и тая участ щяла да постигне и петата жертва на турското безчовечие, ако не би пристигнал руският и австрийският консули, които и избавили невинното момче от ножът. След три дена това момче се намерило убито в темницата.
       Но да оставиме турският юридически и политически прогрес и да поговориме за своята собствена черга. Тая черга е екзархията, под която българският народ се намира в такова завидно положение, в каквото се е намирал и голият циганин по Васил, когато се е завил с рибарската мрежа. И ние така също, както и циганинът, си подаваме пръстът изпод мрежата и викаме „студено!“. А вътре си трепериме и сечеме журнални, литературни и политически клинци. Тежко ни на кожата от тие неразбрани калимавки. Ако турското правителство и да е заповядало вече да се извършат истилямите в смесените епархии и ако и да е съобщило това свое допотопно намерение както на екзархията, така и на патриаршията, но аз мисля, че ползата за нашият народ и в тоя случай ще да бъде съмнителна. Вътре в екзархията се разиграват такива комедии, щото се не знае нито кой пие, нито кой плаща. Според решението на екзархиалният съвет и на нашият св. Синод, екзархът е изпроводил едно призователно писмо до Кръстовича, в което го кани да земе участие в екзархийските работи; но ефендието е отговорило, че тие работи са дотолкова побъркани и размътени, щото трябва да им се даде съвсем друго направление, за да може той да земе участие. Разбирате ли? Съвестта и убежденията на полугъркът, полутурчинът и полубългаринът са до такава степен заплетени в полите на неговата фанариотка, щото, дордето се не унищожи схизмата, Кръстович не ще да земе участие в екзархията, т. е. не ще да каже, че е българин. Ще да видиме, ще ли екзархията за хатърът на Кръстовича и на цариградските маслинари да измени на народът, или не ще. Видьовден е близо.

[в. „Знаме“, г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.]

---

¹ Лудост.
² Нощ на тиквите (религ.).
³ Главни лекари.
⁴ Правосъдието.
⁵ Да унищожи.
⁶ Служител към общината.
⁷ Съдебно решение.

върни се | съдържание | продължи