Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Свищовските католици и значението на религията]

 

Христо Ботев

 

       С в и щ о в,  28  я н у а р и я

 

 

       За читателите на „Знаме“ не е чужд вопросът, който възбудиха българските павликянски села Белене, Ореш и Трънчовца против своето духовенство. Ако тоя вопрос и да се потъпка донейде си, както от страната на нашата цариградска журналистика, така и от нашето раболепно духовенство, но той, като искра под пепелта, тлее и до днес и не ще бъде чудно, ако след малко време вие чуете, че нашите братия павликяни са останали съвсем без пастири и че развратните патери1 са скопени от самите свои насила държани любовници. Вие твърде добре знаете от кога и как се е възбудил тоя вопрос. От онова време и досега аз не мога ви преброи сичките жалби, протести и демонстрации, които са направили нашите братия против апостолите на развратът, и не мога ви доказа кои са причините, дето нашето духовенство, тоя двигател на пищеварението, се отнесе така равнодушно към страданията на нашите еднородци. Целта на днешнята ми дописка е да опиша още веднаж тие страдания и да ви разкажа какви средства са употребили синовете на темнината, за да заглушат гласът на совестта и охканията на страждущите. Откакто се възбуди тоя вопрос, последователите на Лойола са захванали секи ден и секи час да четат идиотически морал на стадото, да го лъжат, че тие са само в състояние да го защитят от насилията на правителството, че тие ще да му простят сичките земни прегрешения и че тие ще да измолят апостола Петра да им отвори вратата на раят; следователно, който иска да му бъде добре и на небето, и на земята, той тряба да слуша тоя морал, безусловно да се покорява на неговите душеспасителни проповедници и сляпо да изпълнява сичко, което би поискали техните свещени и блажени скотски страсти. А тие страсти са да обират населението до последнята крайност за розкошествата на своите ненаситни калугерски корми, да избират и да подлъгват най-здравите, най-кротките и най-хубавичките павликянски моми, за да ги правят „сестри на Исуса“, и за да докажат, че калугеринът се не жени само затова, защото за неговът як врат са потребни цяла дузина черни очи, пълни гърди и дебели бедра и, най-после, да убиват сяко едно човеческо проявление в животът на тие от толкова време държани в невежество разумни същества. Аз не би можал да ви опиша онзи скотски разврат, който произвождат римокатолическите загладени бикове, както в своите къщи, така и в онова християнско заведение, което се нарича манастир и което не е друго нищо, освен харем за последователите на папската непогрешимост. За да може да направи човек това, то той би трябало да бъде добър и верен приятел на патерите, да заглуши последнята искра на съвестта си и сам да потъне в тоя разврат. Разбира се, че аз не съм можал да направя това, затова ще да се огранича само с едни повърхностни бележки, които ми са разказани от няколко души щастливци, които са вкусили от благата на калугерският земен рай.
       „В манастирът на калугерките, ми казваше един мой приятел, съществува такъв отчаян разврат, какъвто вие не можете даже да си въобразите. Там се пият най-изрядните вина, там се ядат най-добрите възбудителни мезелици, там се готвят най-изисканите гозби, и там се спи най-сладък и най-беззаботен2 дневни сън. Но това не е нищо. Когато настане нощ, обиталището на божиите угодници приема грозен и отвратителен вид. Вие ще да видите тука лица, които кога говорят от амвонът в черковата, се бият в гърдите, чупят си пръстите и пущат сълзи из очите си, че се напиват като кютуци, че играят и пеят най-мръсните песни, че прегръщат 17-годишните праведни душици и че правят блуд така гнуснаво и отвратително, както не правят даже и кучетата по махалите.“ Но сичкото това не е дотолкова за удивление, колкото е за удивление участието, което земат в калугерските оргии и някои други мирски лица из Русчук, които, види се, правят това затуй, за да имат сякога причина да скубят и да глобят своите аркадаши3 на развратът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че тие лица са Матей Кличан и Калич, на които къщята и досега се ползуват с най-доброто кравешко масло, с най-тлъстите прасци и мисирки, с най-доброто сирене и с безбройни други рушвети, които се дават от богобоязливите патери, за да се скриват конците на техните богоугодни дела. Ползата, която принасят тие рушвети на калугерите, е громадна. Гореказаните две кални личности са адвокати и защитници на попските злоупотребления, тие покриват работите пред правителството и унищожават сяко едно оплакване от страната на угнетените селяни. За пример аз ще да ви кажа, че преди няколко време, когато из Белене бяха дошли няколко души, за да се оплачат на валията, двамата адвокати на поповете употребиха такива интриги пред правителството, щото праведните оплаквания на угнетените останаха без никакво удовлетворение. Но освен тоя род интриги, Калич и Кличан употребяват даже и злодейства против робовете на католицизмът, за да могат да поддържат поповете, т. е. оние свои млечни крави, без които тие не би могли даже и да съществуват в Русчук, защото тие две личности, ако и да са консули на две европейски държави, но получават такава малка заплата от правителствата си, щото без особени темни доходи не би могли даже и да се прехранят.
       Преди три години павликяните из Белене бяха си довели за учител един твърде добър, развит и почтен момък, но поповете, които не можаха и не можат да гледат равнодушно както на науката, така и на честните хора, употребиха сичките си сили, за да угасят и тая искра самосъзнание у своето невежествено стадо. Чрез своите защитници в Русчук тие употребиха най-гнуснавите клевети, за да представят учителят за бунтовник пред правителството, и сполучиха да го изгонят и да затворят училището. Беленчени ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им возпрепятствуваха. Първите гръмнаха от амвонът, че сяка наука, освен молитвите, е произведение на дяволът, че ако децата на христиените захванат да се учат на различни науки, то ще да станат еретици, и че ако училището е потребно само затова, за да се научи човек да се моли богу и да си записва името, то тая длъжност принадлежи на патерите, а не на мирските лица. Аз сам съм бил свидетел на тие проповеди и секи път, когато съм слушал тоя морал на слепотата, ми е дохождало да заплача. „До какви подлости достигат шарлатаните на вярата, си помсилих аз, и до каква степен на невежеството е довела религията тие нещастни жертви на фанатизмът и на глупостта! Тука ти говорят, че за да бъдеш щастлив тогава, когато вече не съществуваш, ти тряба да живееш като скот, да работиш като машина и сичкият свой труд да харизваш за щастието и развратът на тие същи личности, които те лъжат, заслепяват и убиват нравствено и материално, и които отнимат даже и най-святото ти нещо на светът, за да удовлетворят с него своите ненаситни и нечовечески страсти.“ И наистина, ако погледне човек на страданията на тая изгубена част от нашият народ, не като патриот, а просто като човек, то действително би трябало да помисли, че и религията е такова също нещастие за човечеството, каквото е била чумата, холерата, войната и сичките други бичове, които се изпровождат от бога за наказание на безумците. И аз мисля това, но виждам, че самите тие бичове ще да излекуват човечеството от глупостта. Ако да не би се препълнила чашата на страданията на нашите братия павликяни, то тие не би направили тоя енергически протест против своето духовенство и не бисе поколебала в тях вярата в светостта на техните отвратително кални пастири.
       Да ви разкажа какво се случило тие дни. Вие вече знаете, че в тие три павликянски села сичките почти моми са станали калугерки, т. е. любовници на поповете, и че ергените в тия села остаряват, без да се оженат. Една от тие млади калугерки, като видяла, че тя и нейните сестри в манастирът не са дошли, за да спасят душите си и да угодят на бога, а са дошли да играят кючек на бръснатите мустаки, то тя се наговорила с един момък из селото и побягнала в къщата му, за да се омъжи за него. Поповете, уплашени да не би побягналата хубавица да им открие маскарлъците, притичат се като побеснели в къщата на младите и поискват насила да отнемат своята овчица. Младите се възпротивили и в селото произлязло такова негодувание против попското насилие, щото между поповете и селяните без малко щели да заиграят сопите на сватба. В това време пристигнал в селото свищовският каймакамин4 Ахмед бей и със своето харемно правосъдие пристъпил да разгледа тая работа. Той повикал момичето при себе си и попитал го защо е побягнало из манастирът. - „За да имам един мъж, а не 20“ - отговорила калугерката. А каймакаминът, който мислел, че не една жена тряба да има 20 мъже, а един мъж 20 жени, обърнал се към поповете и им казал, че момичето тряба да се ожени. - „Добре, отговорили поповете, но тая християнка не е с умът си, затова по-напред тряба да й се прочете една молитва, па тогава да й се разреши.“ Каймакаминът се съгласил и поповете наместо молитва й прочели такива страшни заплашвания, щото девойката захванала да бръщолеви съвсем несвестни думи, които били знак, че момичето се уж отказало от първото си показание. Каймакаминът, който разбира български като свиня гръцки, повярвал поповете, т. е. принял момичето за лудо, и тръгнал, за да си отиде. В това време момичето се спуща подир него, достигва го и извиква съвсем отчаяно: „Аз не отивам вече в манастир! Аз не мога да бъда жена на поповете и калугерите!“ Каймакаминът се повърнал и изново употребил своите високи юридически понятия. Той събрал старейшините и поповете пред черковата и захванал изново да изпитва момичето. Но преди то да си разбели устата, един от чернорясниците се помолил на нашият юрист да изпита той по-напред своята овца и юристът му позволил да я заведе в особена стая. Разбира се, че влиянието на страхът от адските мъчения на онзи свят заглушило и разумът, и чувствата на 17-годишната девойка, и тя отново се отказала от своят протест против калугерското многоженство. Каймакаминът погледал, като секи идиот, около себе си и си заминал. Както и да е, но ако поповете и каймакаминът и да са дали на това вопиюще дело такъв комически характер, то момичето и момчето се намират сега в Свищов и турският съд е повикан да реши тяхната участ. Как ще да се свърши тая работа аз не зная, т. е. аз не вярвам, че идиотите ще да могат да устоят против влиянието на Калича и на Кличана, но ако е за вярване, че и у турците съществува каква-годе справедливост, то събитието, което ви съобщавам по-долу, ще да потвърди донейде моето заключение, че младоженците ще да се земат и че калугерите ще да останат да гонят селските ослици.
       Преди няколко време селяните из трите гореказани села бяха изпроводили една депутация в Русчук, за да се оплаче от злоупотребленията на своите пастири, и валията, като земал във внимание нейните оплаквания, решил, щото отсега нататък калугерките да се женят. Тая истина, която е обнародвана като официално нещо в русчушките пачаври „Le Soleil“ и „Дунав“, произведе твърде лошаво впечатление на любострастните патери. Но ще да произлезе ли от нея някакво облекчение за населението в трите гореказани села, то това аз не мога да ви кажа. В Турция само робството е вечно, а сяко друго нещо трае ден до пладне. Ще да видиме докога ще да трае и това решение.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 8 от 2 февруари 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Католически духовници.
2 Безгрижен.
3 Приятели.
4 Околийски началник.

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]