Л в о в,   22   я н у а р и я

       Viribus unitis!¹ Като славянин приемете, моля ви се, поздравленията от един ваш брат поляк и поместете в „Знамето“ на вашата човеческа свобода следующите мои няколко реда, с които аз поздравявам южните свои братия славяне. Viribus unitis! С общи сили ние скоро ще да дочакаме денят на всеобщата славянска свобода и вашият добър народ - когото аз познавам от десет години насам, като имах щастие или нещастие да служа като офицерин в редовете не неговите неприятели и когото аз обичам за неговото твърдо юначество и за неговият постоянен характер - скоро ще да излезе из тинята на най-варварското в светът робство и скоро ще да влезе в редът на свободните и надеждните славянски семейства. Бъдете уверени, господа, че думите, които ви говорих при прощаванието ни в Букурещ, скоро ще да се сбъднат. Когато въстане България и когато в редовете на нейните ратници се появят стотини и хиляди поляци, то тогава аз ще да ви попитам имал ли съм право или не. Вие твърде малко вяра имате в своят народ. Ако вашата емиграция да би се състояла и ако турците да би били и тогава така глупави и неспособни, то тя би държала Турция, тая паяжина от военен деспотизъм, на дланта си и когато и да би поискала, би могла да я духне отвъд Босфорът; но. . . но вие не можете, защото не вярвате сами в селе си. Аз съм поляк, а вие сте българин - и двамата славяни, следователно каква е разликата между назе? Аз би направил тука един съвсем нелестен² комплимент на вашата емиграция, но аз видях, че и между нея има хора, които са способни да прежалеят париците си и къщите си и да кажат dulce et decorum est pro patria mori³, и не само да кажат, но и да умрат. О, боже мой, кога ли ще дойде време да видя и аз още веднаж Балканът и там да запеем славянският революционен псалм? Аз вярвам в българският народ и в неговата емиграция, вярвайте и вие и слушайте да ви кажа какво става и какво се чуе по нас.
       В пруската камара на депутатите познанският граф Тачинковски и с него заедно Ниголевски са изразили мнение, че интересът на поляците и тяхното спасение лежи в споразумението им с едноплеменният руски народ. Авторитетът на тие двама великополски патриоти не иде никак по вкусът на нашите цванцингери, а особено на предводителите на оние различни компании à la chevalier de Pont-Euxin4, на които принципът е ibi patria ubi bene5. В техните думи тие виждат близкото съединение на безразсъдните досега славяни. Езуитските органи на австрийският печат, а с тях заедно и жидовствующата фарисейска аристократия, т. е. различните галилейски барони Хиршовци, Родшилдовци, Херцовци и др. такива шарлатани са помирисали вече близкото решение на Возточният вопрос, който заплашва арендите на тие семитически кавалери, които са се утвърдили не само над Дунавът, но и над Босфорът, и мъчат се да подкрепят така наречената консервативна политика на чифутинът Венеамина Ираели, на когото органите проклинат варварските черногорци затова, че не позволяват на турците да колят гяурите. А Австрия, достойната по своето банкротство сестра на Турция, изпроважда обсервационни корпус, за да стесни славянското движение, което е готово да пламне не само в Черна гора, но и в съседната ней Сърбия, която чака само сигнал, за да си отмъсти за сичките вековни обиди, сторени ней от жидовската политика на габсбургският дом, на когото заветното Drang nach Osten⁶ ще да се разруши при първото сближение на поляците с русите (Австрия ще да има много работа в Галиция). А началото на това сближение е положено вече преди един месец от Свенцицки, от Николча и от цял сонм⁷ искрени деятели за славянското обединение, в числото на които влазя даже и сам Крашевски и неговът орган „Dziennik Poznanski“. Това утешително явление се потвърждава и с туй, че и самият руски наследник е получил тие дни един адрес от руско-полската емиграция, в който между другото му се говори и това, че влиянието на немската придворна партия в Русия е вредително за сичките славяни и че политиката на тая държава, и въобще на сичкото славянство, тряба да бъде диаметрално противоположна на немската дипломация divide et impera⁸. Ако тоя немски макиевелизъм се поддържа от сериозните аргументи на г. Крупа, който е усъвършенствувал изобретението на великият Фриц, като е доказал, че действително топовете са най-добрите права̀ на Бисмарковците, то и славяните ще да могат да си послужат с тие същи аргументи за свободата на своите поробени едноплеменници. И така (моето заключение не е преждеверменно), с общите сили, денят на славянската свобода скоро ще да настане. Работете, за да се събудите, преди да изгрее зората.

[в. „Знаме“, г. I, брой 7 от 26 януари 1875 г.]

---

¹ Със съединени сили.
² Неласкателен.
³ Сладко и красиво е да умреш за отечеството (лат., Хораций).
⁴ Колонизаторите на Черно море.
⁵ Където е добре, там е родината.
⁶ Натиск на Изток.
⁷ Тълпа (Черковносл.).
⁸ Разделяй и владей! (лат.)

върни се | съдържание | продължи