Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Денят на славянската свобода скоро ще настане]

 

Христо Ботев

 

       Л в о в,  22  я н у а р и я

 

 

       Viribus unitis!1 Като славянин приемете, моля ви се, поздравленията от един ваш брат поляк и поместете в „Знамето“ на вашата човеческа свобода следующите мои няколко реда, с които аз поздравявам южните свои братия славяне. Viribus unitis! С общи сили ние скоро ще да дочакаме денят на всеобщата славянска свобода и вашият добър народ - когото аз познавам от десет години насам, като имах щастие или нещастие да служа като офицерин в редовете не неговите неприятели и когото аз обичам за неговото твърдо юначество и за неговият постоянен характер - скоро ще да излезе из тинята на най-варварското в светът робство и скоро ще да влезе в редът на свободните и надеждните славянски семейства. Бъдете уверени, господа, че думите, които ви говорих при прощаванието ни в Букурещ, скоро ще да се сбъднат. Когато въстане България и когато в редовете на нейните ратници се появят стотини и хиляди поляци, то тогава аз ще да ви попитам имал ли съм право или не. Вие твърде малко вяра имате в своят народ. Ако вашата емиграция да би се състояла и ако турците да би били и тогава така глупави и неспособни, то тя би държала Турция, тая паяжина от военен деспотизъм, на дланта си и когато и да би поискала, би могла да я духне отвъд Босфорът; но. . . но вие не можете, защото не вярвате сами в селе си. Аз съм поляк, а вие сте българин - и двамата славяни, следователно каква е разликата между назе? Аз би направил тука един съвсем нелестен2 комплимент на вашата емиграция, но аз видях, че и между нея има хора, които са способни да прежалеят париците си и къщите си и да кажат dulce et decorum est pro patria mori3, и не само да кажат, но и да умрат. О, боже мой, кога ли ще дойде време да видя и аз още веднаж Балканът и там да запеем славянският революционен псалм? Аз вярвам в българският народ и в неговата емиграция, вярвайте и вие и слушайте да ви кажа какво става и какво се чуе по нас.
       В пруската камара на депутатите познанският граф Тачинковски и с него заедно Ниголевски са изразили мнение, че интересът на поляците и тяхното спасение лежи в споразумението им с едноплеменният руски народ. Авторитетът на тие двама великополски патриоти не иде никак по вкусът на нашите цванцингери, а особено на предводителите на оние различни компании à la chevalier de Pont-Euxin4, на които принципът е ibi patria ubi bene5. В техните думи тие виждат близкото съединение на безразсъдните досега славяни. Езуитските органи на австрийският печат, а с тях заедно и жидовствующата фарисейска аристократия, т. е. различните галилейски барони Хиршовци, Родшилдовци, Херцовци и др. такива шарлатани са помирисали вече близкото решение на Возточният вопрос, който заплашва арендите на тие семитически кавалери, които са се утвърдили не само над Дунавът, но и над Босфорът, и мъчат се да подкрепят така наречената консервативна политика на чифутинът Венеамина Ираели, на когото органите проклинат варварските черногорци затова, че не позволяват на турците да колят гяурите. А Австрия, достойната по своето банкротство сестра на Турция, изпроважда обсервационни корпус, за да стесни славянското движение, което е готово да пламне не само в Черна гора, но и в съседната ней Сърбия, която чака само сигнал, за да си отмъсти за сичките вековни обиди, сторени ней от жидовската политика на габсбургският дом, на когото заветното Drang nach Osten6 ще да се разруши при първото сближение на поляците с русите (Австрия ще да има много работа в Галиция). А началото на това сближение е положено вече преди един месец от Свенцицки, от Николча и от цял сонм7 искрени деятели за славянското обединение, в числото на които влазя даже и сам Крашевски и неговът орган „Dziennik Poznanski“. Това утешително явление се потвърждава и с туй, че и самият руски наследник е получил тие дни един адрес от руско-полската емиграция, в който между другото му се говори и това, че влиянието на немската придворна партия в Русия е вредително за сичките славяни и че политиката на тая държава, и въобще на сичкото славянство, тряба да бъде диаметрално противоположна на немската дипломация divide et impera8. Ако тоя немски макиевелизъм се поддържа от сериозните аргументи на г. Крупа, който е усъвършенствувал изобретението на великият Фриц, като е доказал, че действително топовете са най-добрите права̀ на Бисмарковците, то и славяните ще да могат да си послужат с тие същи аргументи за свободата на своите поробени едноплеменници. И така (моето заключение не е преждеверменно), с общите сили, денят на славянската свобода скоро ще да настане. Работете, за да се събудите, преди да изгрее зората.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 7 от 26 януари 1875 г.]

 

 

 

---

 

 

1 Със съединени сили.
2 Неласкателен.
3 Сладко и красиво е да умреш за отечеството (лат., Хораций).
4 Колонизаторите на Черно море.
5 Където е добре, там е родината.
6 Натиск на Изток.
7 Тълпа (Черковносл.).
8 Разделяй и владей! (лат.)

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]