Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

 

[Експлоатиране на тревненските мини]

 

Христо Ботев

 

 

       Т р я в н а,   25   м а й я

 

 

       „Барабар Петко с мъжете, утрепката му на поясът!“ И нашите красти, по подражание и съветите на европейците, са захванали да експлоатират минералните богатства на държавата. Турция ще да подкрепи и ще да оправи своите финанси, говорят цариградските турски и не турски хавадиши, когато тя введе какъв-годе ред в администрацията, каква-годе икономия във финансите си и каква-годе справедливост в съдовищата си и когато тя захване умно и разумно да експлоатира своите природни богатства. Но какъвто ред е въвела тя и в едното и в другото и каквато способност е показала в сичките си други предприятия, такава способност показва тя и днес и при експлоатиранието каменните въглища в околността на нашият град. Вие знаете какви бяха причините за пропаданието на турската параходна компания по Дунавът. Некадърността на дембелите да водят общи търговски работи, тяхната глупост, неакуратност и техният исторически навик към всевъзможни кражби, тайни или явни, частни или официални, доведоха тая компания до несъществование. Същото явление, т. е. същата неспособност, се забележва днес и в експлоатиранието на рудокопните за каменните въглища, които се намират на два часа разстояние от Трявна и които аз съм можал доста добре да изуча. Правителството е изпратило тука разни инженери, меймури1, кятипи2, заптии и забити3, и то в такова количество, щото сичкият доход от рудокопните не стига само за заплатите на тие изгладнели вълци. А като си припомняме, че въглищата тряба да се изпроваждат с кирия на кола и на коне в Свищов и че и там така също има различни меймури, кятипи и не зная още какви си началници, излазя, според сметката пак на турците, че оката на въглищата им струва по 40 пари, когато в Свищов тие се продават по 20 пари оката. Видите ли кярове? Вярваш ли, че тие ще да напълнят опустялата държавна каса и че европейците ще да се успокоят относително своите займи и проценти. Но да оставиме турската каса настрана и да видиме няма ли да си изтеглиме пак ние от тая турска глупост?
       Тука околните села са писнали кански от тие каменни въглища, защото, освен че те много пъти работят ангария, за да приготовят с време яма, в която ще да се изпращат жертвите на турското правосъдие, но са принудени още да прекарват тие въглища чак в Свищов и с кирия по 15 гроша на стотех оки. Ако кираджията е с кон, то не може да натовари повече от 100 оки, следователно, не може да земе и повече от 15 гр. От тука до Свищов се ходи най-малко за два дена, два дена трябат и за връщане, и ако преседи човек там още един ден, то ще да излезе, че той ще да изгуби цели 5 дена за 15 гроша. В разстоянието на тия 5 дена само за конят му трябат 5 ема по 6 гроша, прават 30, следователно, само с конят си той ще спечели 15 гроша вън из кесията. А ако сметнеме и неговите разноски, то ще да намериме кяр до колене, а зарар до шия. Това явно злоупотребление на човеческият труд и съществование е накарало нашите селяни да се оплачат на правителството в Търново и да се откажат вече от подобни кярове с насилствени кирии. Правителството се е обещало да им покачи кирията до 20 гроша, което така също е никому угодно. Но както и да е, а като се увеличи даже и с 5 гроша кирията, то въглищата ще да поскъпнат с по 5 пари на оката. Кой ще да купува тогави тие въглища? Аз съветвам турското правителство да се остави от тая севда да копае въглища, пък нека си гледа кефът, а ако иска да спечели, то сметките на михлюзите позволяват да се продава чуждият труд с 30 на стотех. Продавайте оката на въглищата по 15 пари и вие ще да прокопсате като синигер в кратуна!

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 18 от 30 май 1875 г.]

 

 

 

 

 

---

 

 

1 Чиновници.
2 Писари.
3 Стражари и офицери.

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]