Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

[Турците са неспособни да се поправят]

 

Христо Ботев

 

       Ц а р и г р а д,  16  ю н и я

 

 

       При сичките съвети, оплаквания и заплашвания, както от страната на раята, така и от страната на по-голямата част от европейските политици и журналисти, турското правителство продължава сѐ повече и повече да прави нови злодеяния и сѐ по-бързо и по-бързо да върви към своята пропаст. Никакъв политически урок, никаква дипломатическа плесница и никакъв човечески протест не са в състояние да го вкарат в пътят на сносният деспотизъм. На съветите да введе какви-годе реформи в своето управление, то отговаря, че в продължението на 40 години се е борило с фанатизмът на племената и сѐ пак е дистигнало до едни твърде утешителни резултати. Да видиме сега какви са тие резултати.
       Ако земем във внимание теглилата на раята, то ще да видиме, че времето на кърджалиите и на даалийците още не е минало; но това не е доказателство за турската неспособност и безчовечие, защото раята е именно за това рая, за да се мъчи и тегли. Тука трябат други доказателства. Вие тряба да сте прочели в цариградските вестници, че английският посланик в Цариград преди няколко време изяде една добра плесница от един турски солдатин за това, че първият не сторил път на вторият да мине през улицата. Когато в Цариград стават подобни варварщини, то г. Елиот може ли да си представи какви размери имчат тие в провинциите? Преди един месец австрийският генерални консул в Алеп отишъл да посрещне събратът си г. Звеиднока, който идел из Бейрут в Алеп, и в едно село, като поискал да си купи храна за конете, няколко души турци скочили и с камъни щели да го убият. Правителството, казват, затворило множество виновни и неколцина от тях осъдило даже на 6-месечен затвор. Защо ли се е потревожило? „Не вар бир гяурдан?“1 Не стига ли едно просто извинение с обикновеното „хата олмуш?“2 Друга една още по-неприятна беля се е случила и с г. Поша, алепският вицеконсул на Съединените щати. Тоя господин се разхождал с жена си, с децата си и със своята братовчедка по краят на градът. В това време двама души турски наездници3 пущат подир тях конете си и без малко щели да стъпчат жената. Г-н Пош вдигнал омбрелата си, ударил конят по муцуната и като го хванал за юздата, сполучил да избави стопанката си от явна смърт. Но за това той заплатил твърде скъпо. Наездникът бутнал конят си, свалил консулът на земята и стоварил му няколко удара с ножът си. Напразно г. Пош се преструвал и е викал на помощ полицията да улови капъсъзинът4. Трима души жандарми, които били свидетели на тая сцена, му отговорили с присмех и псувни. Единът от тях даже помогнал на виновният да се скрие, като му подал ножът, който той изпуснал, и като му казал да бяга подир другарят си. Виновният е уловен и е даден под съд, а заптиите са затворени, но под какво наказание ще да ги подложи турският закон, още не се знае. Ако ще би и на въже да увиснат, то е сѐ едно. Аз жалея само това, че г. Елиот не е побит както трябва, на алепският цванцигер не е строшена главата, а г. Пош не е останал вдовец. Европейската дипломация ще да претърпи тие малки скандали и добрите аги ще да продължават да правят своите реформи и преобразования. Кахпе5 турци! Щастието им е захванало да тече даже из баджаците. Но в Цариград тие са някак си посърнали. Брошурката на г. Фарлея, интерпелацията на г. Йорка, който е поискал в английският парламент на общините да обнародва правителството кореспонденцията, разменена между него и Портата относително неизпълнението на хатихумаюнът и окръжното писмо на Фуада от 1861 г., енергическите статии, програми и трактати, обнародвани в европейските вестници относително турската неспособност за живот и за напредък - сичкото това е накарало банкротите да се поумислят някак си над своето положение и да търсят средства за спасение. Какви средства? Турция харчи и калта под ноктите си за въоружавания и сваля даже и звездите от небето, за да намери пари за своята болест. Преди няколко деня отоманската банка е платила за сметката на правителството 460 000 лири за земените в разно време 900 топа Круп. А сега са пристигнали още няколко такива топове, които се и изпроводиха за укреплението на крепостите. С голяма дунанма, види се, Турция ще да погребе своето владичество в Европа! Да ви кажа и една новина. Смъртта на Илариона Търновски и неговите 10 хиляди лири, които, разбира се, са смъкнати от гърбът на православното българско стадо, ще да родят догматически вопрос между екзархията и патриархията. Братът на покойният, известният татаро-българо-турчин Михайловски, желае да докаже, че брат му, като е афоресан от висшето духовно началство (т. е. от фанариотската тимархана), нито екзархията, нито епархията имат някакво право над имането му. А над тялото на мъртвецът г. Славейков каза такова китайски-патриотическо слово! Впрочем, търновци тряба да се радват сега, че умря добрият им пастир.

 

 

[в. „Знаме“, г. I, брой 19 от 22 юни 1875 г.]

 

 

 

---

 

1 Какво може да се очаква от един неверник?
2 Грешка е станала.
3 Конници.
4 Безделник.
5 Подли, коварни.

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]