ЛУНЕН БЛЯСЪК

 

На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път -
край него под бреме превити
върбите стърчат.

 

Лъх ведър нивята заспали
облъхва след огнений зной -
то сякаш рой ангели бяли
разливат покой.

 

Звезда към звездата полита
от свода пустинно-дълбок -
далеко ридае и глъхне
планински поток.

 

И в блянове смътни увлечен,
аз плувам с безсилни лъчи -
и милват ме в спомен далечен
две тихи очи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи