ПОБЕДЕН

 

Аз съм сам и пак ридай
в сърце нестихналата жал
по радости невкусени,
по недостигнат роден край,
в калта захвърлен идеал
и блянове покрусени.

 

Подирил ясни висини,
в блата разтленни паднах аз
след горко поражение,
и ето кретат слаби дни -
и в секи техен лъх и час
звучи себепрезрение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи