Усмихнати вълни край цветни брегове -
с протяжно-сладък звън настъпя златний ден
- из тайни далнини глас нежен ме зове...
- Що значи този сън, тъй странно замъглен?
Не си ли ти това, море на мойте дни,
утихнало в нощта след бурний свой кипеж,
и с пламенни слова към светли бъднини,
възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?
Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,
ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,
отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,
под ледните крила на скръб и самота?
Да вярвам ли?... Вълни край цветни брегове,
с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.
Из тайни далнини глас нежен ме зове...
- Що значи този сън, тъй странно замъглен?
върни се | съдържание | продължи