СИРОТНА ПЕСЕН

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

 

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

 

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

 

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Ръкописът е намерен от Георги Райчев
след смъртта на поета.
Стихотворението излиза за пръв път в
изданието „Стихотворения“, 1920 г.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи