|
„ПАРНАС“*
Месечно литературно списание -
редактор Ив. Карановски. кн. 1
Елин Пелин
Види се под напора на голямо литературно напращяване се ражда това ново списание с такова тежко и многозначително име. Иначе не може да се обясни неговото появление в най-лошия сезон на литературния пазар — лятото, и то такова горещо лято.
Покрай съществуващите литературни списания „Златорог“, „Слънце“, „Листопад“ и „Демократически преглед“ и при голямата оскъдица на писателски сили и на литературни идеи появяването на това списание учудва. Защото едно истинско литературно списание се разбира или като носител на някоя идея, или като орган на някоя група с програма и направление. Само в такъв случай то може да има право на съществуване, може да играе известна роля, може да разчита на известен кръг читатели следователно може да има едно законно място в дадено време.
Обаче, като преровите първата книжка, вие няма да изпитате никаква литературна радост никаква изненада и неволно ще си кажете „Пък това сега защо е?“ Защото в страниците на това списание ще видите пак имена, които гледате от няколко години по всички литературни списания, които и утре, и други ден ще видите пак всякъде другаде и които тук изглежда случайно гости, дошли за по едно кафе в новото ресторантче. Т. Траянов, Людмил Стоянов Минко Неволин, Ив. Карановски и неговия два-три псевдонима. Тия хора не са и не мога да бъдат душата на това списание, те са гости. Стаматов също така е вездесъщ. Той се е отзовал като другите на любезната покана, дал е разказче и си отишъл другаде. Кой ще кърми прочие това новородено с литературна поща през тия сухи литературни години?
И с какво се отличава това ново списание повечето други, в които срещаме имената същите писатели? С какво ново нещо ще търси абонати? Те вече получават по едно подобно списание — да им се даде още едно, дохажда тежко. Или „Парнас“ мисли да краде полека-полека от абонатите на другите и да завладее мястото им? През много лошо време се е сетил да прави това.
Тия мисли идват на човек, като прелиства това ново списание, родено с чисти намерения, обаче за безцелен живот.
Читателите и абонатите вече гледат с недоверие на нашите се нови и нови литературни списания. И по-сериозните хора, и истинските любители на нашата художествена литература не се абонират вече за тия смешни издания.
Добре е и писателите да погледнат по-сериозно на това и да се погрижат да запазят престижа на литературата, интереса и симпатиите на малкото наши читатели и поддръжници на родната книжнина, като се групират в по-сигурните и сериозни списания и като престанат да дават подкрепа на всяко несериозно и нетрайно дело. Няма защо да оприличаваме себе си на ония бедняци, които за чашка ракия ходят на всяка сватба, на всяко погребение.
---
* Статията излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 33, 20 август 1921, с. 1.
върни се | съдържание | продължи
|