Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

В Нанси*

 

 

Елин Пелин

 

 

         Един месец прекарах с Яворова заедно. То беше септември месец 1905 г. Ние се срещахме ежедневно на обяд и вечеря в малкия ресторант „Фезан“, известен на много българи. Често ходехме на разходка из околността на града, из неговите улици и големи магазини. Любимите ни разходки бяха из полето, към железните пещи, прилични на грамадни огнени кратери, които денонощно горяха, фантастично осветяваха вечерното небе и го метяха с грамадни черни ветрила.
         Яворов имаше душа затворена, прикрита. Тя рядко излизаше из своето потайно скривалище, но и тогава се боеше широко да се отвори. Най-много той обичаше да разправя спомени от детинството си. За жалост, той не умееше добре да разправя, туряше много литература и неумело съшиваше частите, като солеше с един банален хумор. Нека ми е грях на душата, но това ме страшно отегчаваше.
         За своите литературни работи говореше рядко. Той бе се заел яката да учи френски език, купуваше от антикварите всевъзможни френски модерни поети и разправяше съдържанието на отделни стихове.
         Една вечер, като обикаляхме огнедишащите железни пещи, той извади от джоба си една малка тетрадка и ми каза:
         - Искаш ли да ти прочета едно стихотворение?
         Той почна да чете бавно, театрално.
         Стихотворението бе за огнените пещи. Доста дълго, около десетина стиха, в размера на „Калиопа“. Съдържанието не помня. Знам, че беше хубава работа, и мисля, че беше предназначено за писмо до някого.
         Това стихотворение не е печатано нито в една от неговите сбирки. Не си спомням дали е печатано някъде в списанията.
         Ако някои от неговите близки приятели притежават това стихотворение, добре е да го публикуват.

 

 

---

 

         * Текстът излиза за първи път във в. „Развигор“, г. IV, бр. 156, ноември 1924. с. 2. По-късно е препубликуван във в. „Литературен глас“, г. XII, бр. 447, 1 ноември 1939, с. 3. Първия път по случай десетата, а втория по случай двадесет и петата годишнина от смъртта на Пейо Яворов. Елин Пелин и Пейо Яворов са били в Нанси през септември 1906, а не през 1905, както той пише погрешно.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. юни 2021 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]