Елин Пелин

публицистика

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Поощрение на литературата*

 

 

Елин Пелин

 

 

         Наскоро в Народното събрание мина и се прие закон за поощрение на литературата и изкуствата.
         Наистина, може да се каже, че досега държавата не е направила почти нищо, за да подкрепи литературата и да подпомогне на писателя. Министерството на народното просвещение всякога е помагало и отпущало средства за подкрепа на театър, опера, рисувално и музикално училище, отпущало е големи суми за откупуване на картини, но за подкрепа на литературата, която се развива при най-мъчни условия, нищо не е направено. Нито една държавна стотинка не е отишла за тая цел. Преровете всички правилници, закони и окръжни в министерството, никъде няма да намерите един ред, който да ви говори, че там се е положило поне най-малка грижа за насърчение на писателя, за подкрепа на изящната литература.
         Наистина, всяка година в бюджета се предвиждат суми за откупуване на книги, но начинът на откупуването не е могъл никога да ползува писателя.
         Попрището на писателя е едно от най-трудните при нашите условия. Една добра книга, която има шанс на популярност, не може да разчита на разпространение в повече от 2-3 хиляди екземпляра, и то като се продава в продължение на няколко години.
         За второ и трето издание не може и да се мисли. Хонорарите са малки, почти нищожни, и писателят не може да живее от литературен труд. Това го обезсърчава и често пъти отклонява от неговото истинско призвание.
         Днес може да се каже за художниците, че са добре поставени. Особено преди една-две години изложбите имаха колосален успех. Купувачи на картини имаше доста. Министерството не ги забравяше и откупуваше постоянно картини за музея.
         Артистите от оперите и театрите са вече добре възнаградени, многобройните частни вечеринки и концерти също тъй им дават приходи. Не искам да кажа, че художниците и артистите са много добре поставени, но че са по-добре от писателите - това е ясно. Те поне могат да живеят изключително от своята професия, когато писателят, ако се ослони само на своя литературен труд, рискува да умре в мизерия. Затова писателите са принудени да оставят прекия път на своето призвание, като взимат разни дребни службици, стават коректори, цензори на вестници, превеждат, вместо да творят.
         Сега законът за поддържане на литературата и изкуствата иде на помощ на работниците в областта на духовната култура. Дали ще даде някои реални резултати, бъдещето ще покаже. Но фактът, че държавата за пръв път отделя от грижите си и за подкрепа на литературата, трябва да се отбележи като начало на нещо добро.

 

 

---

 

         * Текстът излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 40, 8 октомври 1921, с. 1. В същия брой се дават сведения за приетия тогава закон за поощряване на литературата.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. юни 2021 г.
Публикация в кн. „Съчинения в шест тома“, Елин Пелин, Том шести, Изд. „Български писател“, С., 1972 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]