ЧЕРНИ ДНИ

Какъв възторг ще ни кърми сега?
Защо са пусти вече бреговете
и в родната, широка река
защо огромна светлина не свети?

Сега е паднал черен, лепкав прах.
Душите пуста чума ли удари?
Като след тежък и огромен грях
вървят в мъглата хора и стражари.

И спят отдавна всички знамена,
а вместо слънце нощна лампа свети,
и в нощната, позорна светлина
строят си къщи всичките поети.

Каква любов ще ни крепи сега?
Каква река в нощта пред нас се плиска?
Каква е тая душна тишина,
която тук с години ни притиска?

върни се | съдържание | продължи