Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МАЛКА ПТИЦА

 

 

 

Странен, мрачен блясък иде от фенерите,
ний вървим самички в хладната мъгла;
чувствам ти сърцето плахо, разтреперано,
като малка птица с трепетни крила.

 

Като малка птица, сгушена във клоните,
сред зелени, свежи пролетни листа,
пърха то и чака, слуша плахо ромона
веселата песен слуша на дъжда.

 

Бурята ще дойде, ще проблесне мълния
и за миг ще грейне мрачното небе,
и за миг в очите, с светлина изпълнени,
пролетната млада сила ще расте.

 

Миг единствен, ведър, чезнат в теб годините,
в тебе пее млада, свежа вечността -
залюлей ни лудо, издигни ни в сините
небеса, високо, дето пей смъртта.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]