ПРЕД НЕИЗВЕСТНОСТТА

Вражда и мрак като студени ризи
обгръщат плътно всеки идващ ден;
светът отдавна в черни бездни слиза,
за да излезе нов и възроден.

Мени се всичко - истини, надежди.
Меним се неусетно с тях и ний.
Виж погледите - те сега се свеждат,
но лъч от твърда вяра в тях се крий.

О, нека тъй да бъде! Аз и смазан,
пак бих повярвал, бих щурмувал пак
не крепости - какво е бой с желязо? -
а свойта самота и своя мрак.

Декември 1941

върни се | съдържание | продължи