ВЕСЕЛО БЕЗУМИЕ

Остава ми най-скъпата
любов сега - нощта;
под небеса помътени
сънувам и вървя.

А близко зад тополите,
като разпален грях,
луната грей разголена
в море от златен прах.

В таз нощ в пеят дяволи,
и луд от веселба,
аз ще замервам с камъни
червената луна.

Пиян от зли безумци
и луд от весел смях,
ще ходя в черни улици -
без спомен и без страх.

Ти, нощ, люлей душата ми
като пред близка смърт!
На вятъра крилата му
над мене да шумят!

О, весели безумици,
крепете ме в нощта!
В бездънни черни улици
сънувам и вървя.

върни се | съдържание | продължи