ЗЕМЯ

I

Днес слънцето, назряло
във тежка светлина,
грей в облаците бяли,
грей в птичите крила.

То пламъци изпраща,
грей в блясъци света
и бавно се поклащат
безкрайните жита.

Пред мене се откриват
пак родните земи -
широки златни ниви,
села и равнини.

Бий пламъци червени
в могъщата земя
небето, наводнено
от смях и светлина.

II

Бий разлюляното
светло поле
като камбана
в мойто сърце.

Виждам безкрайната
родна земя,
мами ме тайната,
пей ми света.

Аз те обичам -
в твоята плът
чудни, разтичани
сили зовът.

III

О, ти си в тия ниви,
ти светиш в всеки клас.
Зад урви, зад могили
аз чувам твоя глас.

Аз чувам - ти ме викаш
години, векове.
Тоз зов отвсъде блика
и всеки ден расте.

Аз виждам твоя поглед,
днес пипам твойта плът
и устните ти мокри
на моите горят.

И падам, и потъвам
в шумящата мъгла.
Над мен е свода тъмен,
под мене е пръстта.

IV

Събират се години
от оня първи миг,
кога в полята сини
чух чудния ти вик.

И ето аз те диря,
полята ме зовът -
в тях златен се простира
широк и слънчев път.

Аз нямам път и къща,
ти днес ме приеми
във твойта плът могъща,
във твоите равнини.

Аз чувам, ти ме викаш,
днес пее твоя път,
земя, земя велика! -
О, чудна, нова смърт!

върни се | съдържание | продължи