МИГ

Ще падне мрак върху сърцето ми,
но аз ще помня тоя ден -
зеленото небе, полетата
и твоя поглед позлатен.

Когато ти и тая весела
земя във миг един горят,
оная чиста, свежа песен
на младата и бодра плът.

Устата ти целувам в листите,
във тия пролетни треви,
и всеки ручей носи чистата
душа на твоите очи.

Вървя; вилнее във сърцето ми
кръвта, тя вика с чуден вик;
разтварят се пред мен полетата,
и грее оня светъл миг,

във който се топиш, на устните
ти свети чудна светлина,
и в твоите нозе отпусната
пей цялата земя.

върни се | съдържание | продължи