Гео Милев

лирична проза

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НОЕМВРИ

 

Гео Милев

 

 

 

Когато великата човешка вълна прелее гигантски и застрашително над здания, над покриви, над кули - о трясък и прасък на греди и керемиди под нейната тежест - и могъщиятрев на последния прилив - и отчаяният, изплашеният писък. Бунт!
Ний градим барикади: съндъци, бурета, бали с хартия: оплющене на жилавите мускули - барикади, с червени знамена над тях.
Високо от покривите тракат дръзки картечници: шеметно въртение - тълпи, ескадрони, топове, бронирани автомобили - по улици, площади, дворове...
Срещу гвардейските казарми внезапно: два страшни реда стрелци с червени ленти на ръка.
Ний градим барикади, ний копаем вал: между Вчера и Утре.
Спартакус!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]