Гео Милев

лирична проза

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДЕКЕМВРИ

 

Гео Милев

 

 

 

Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв - ний идем към ясните ясли на бога.
През безкрайния свят - труд и страдание - по белите път на далечната зима ни нашта звезда. Ни води вярата в нашата звезда в нашата звезда.
Нека тих блясък огрее нашите черни строшени ръце. Нека разтворените небеса облажат сърцата ни с песента на златни струни и сребърни камбани и светлия зов на ангели небесни: Осанна! Осанна! Мир на земле - во человецех благоволение!
Небесата се разтварят и ний влизаме през техните елмазни порти.
И свеждаме с радост сбръчкани черни чела пред ясните ясли на новия бог.
Пречиста Дево, из твоето сърце разцъфна бяла роза - обял венец над черния кръст на нашето страдание. Ний свеждаме черни чела.
И лъчезарното дете в твоя скут с усмивка издига благославяща ръка над нас и казва:
Мир вам!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]