Гео Милев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ДЕН НА ГНЕВА

 

Гео Милев

 

 

 

PRESTO I

 

 

Бягай, бягай
в галоп
не питай
ти си сам идеал!
На живота огромния топ
изгърмява ме цял
на вис към звездите.

 

Бягай
залягай
ставай
падай
нападай
решително
смело
стремително
неудържимо напред
- без команда, без ред -
напред.

 

Дело! Дело
е нашя зов
пряко всичко
пряко вражда и любов,
пряко звезди,
метеори
комети
- напред
без умора,
без сън
навън
из затворите,
из градовете
центростремително
ти полети!

 

 

PRESTO II

 

 

Братя
Другари
Малоимотни
Граждани
Селяни -
          вий млади
          и стари,
          които постотно сте
          като животни
          раждани,
          стреляни -
Безполезно е тъй да стоим:
да се вдигнем
- напред -
да вървим!

 

През дим
черни, саждиви, изкаляни -
без команда, без ред -
тъй както, когато изригне
          тремително
          катер.
          Братя!
Сега е последния час,
последния ден:
100 години пред нас
Камил Демулен
говори разпалено
          и убедително
          и сочи
великата страшна Бастилия.
Сега е последния час.
Всеки от нас
с последни усилия
          трябва да скочи
                       на крак!

 

1922

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]