Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

АШИК ИБРАИМ

 

Пенчо Славейков

 

 

 

Тежко болен падна Ибраим;
мрачно го предчувствие замая
и в предсмъртни мъки удържим,
той за свойте песни се разкая.

 

„Мойте песни рожби са на грях,
в техний дух, противен на Корана,
лей се страст греховна; и чрез тях
Ак-Аллах за мене е в забрана.“

 

- Туй да бъде грижа, Ибраим -
отговори старата Зюлейма, -
тойзи грях е лесни изкупим:
изгори ги - и грехът го нема!

 

„И с това се свършва, мислиш ти?
Комахай не е така то леко:
Тях сърцето пази на Ехти -
и как би бих го изгорил и него!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]