КЪСМЕТ

Пенчо Славейков

Когато Господ-Бог привърши в небесата
небесни залисии, той слезе на земята
и съзова по свят що имаше роди,
световния късмет да им разпореди.

Застана Турчинът пред него първи тамо -
на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо -
и стори темане. „Най-първи се вести,
продума Господ-Бог, какво желаеш ти?“

- Аллах, отвърна той, - дай мене   А г а л ъ к а!
Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.
Но воля твоя пак - каквото кажеш ти:
човекът върши туй, Аллах що отреди!

„Да бъде!“ - рече Бог... А ей че се задава
безочливият Грък; пред Бога той застава,
като че не пред Бог, ами пред свой ортак -
засукал на кравай чак до уши мустак.

- О, Кириос, дари на мене Агалъка,
избърболеска той; ти знаеш, не за мъка
е Гъркът Грък роден... Късмет според човек!
А пък поминъка със Агалък е лек.

„Да - каза Бог, - но виж, че Турчинът превари
и зе го. Избери ти дар от други дари.“
- Когато е така, дай мене   Х и т р о с т т а:
и с нея видя щем да минем на света!

„Да бъде!“ - рече Бог... А още недорекъл,
ей чорлавий Еврей се презглава затекъл,
с брада до пояс чак, и блед, и запъхтян,
отмеря отдалеч метан подир метан.

- Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!
На верния си раб дай малката награда -
дай Агалъка мен... Мерак ми е това...
И с малкото съм аз доволен, Яхова!

„Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,
след него Гъркът пък отиде с Хитрината -
остава...“ - Яхова,   П а р а̀ т а   дай тогаз!
И с най-нищожното съм пак доволен аз.

„Да бъде!“ - рече Бог... А ето низ баиря
и Българинът се задава най-подиря,
нехайно замотал един през други крак,
над вежди рунтави нахлупил сив калпак.

Дохожда, спира се и все се пак втелесва,
и гузно по тила с два пръста се почесва:
- Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар -
дари ми Агалък... да бъда господар...

„Де беше по-напред? Раздяла вече стана
и зарад теб сега един късмет остана.“
- Прощавай, Господи, по пътя закъснях;
па малко и таквоз... на път се поуспах.

Цървули нали е, изсъхнаха по жега,
та да покиснат ги изух, да ми не стега,
а пуста дрямка... На̀, че там съм и заспал!
„Затуй ще мъкнеш ти сега такъва хал! -

отвърна Господ-Бог. - Такъв ти е късметя!
Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,
ти подир ралото влачи я чак до гроб...
Земята работи - и неи бъди роб!“

върни се | съдържание | продължи