МЕЧТА

Пенчо Славейков

Как кротко грей в лазурни небеса
                          вълшебната зорница...
Мечтая аз - туй моята душа
грей в лъчите на там оназ звездица.
И грее тя в тоз предразсветен час
да предвести, със блясък си предтечен,
на слънцето възхода надалечен.
И сещам се, честит безмерно аз,
                          че моят дял е да се слея
със слънцето, което ще изгрее
над тъмний мир с вълшебната си власт!

върни се | съдържание | продължи