МРАК

Пенчо Славейков

Петлите пропяха, повториха пак -
зора се не сипва и нощният мрак
се повеч и повече сякаш сгъстява:
злокобно ли нещо това предвещава?

Отдавна работникът чака зори;
търговецът сънен, очи си потри;
от снощи задрямал над свойта система,
професорът пак я отново подема -

редят се в ума му в логически строй
след мислите мисли; възчаква и той
зора да се сипне, та своето дело
да свърши: „Дело - да познаем изцело!“

Събуди се й царят и мисли си веч -
народно събранье с тържествена реч
как той ще открие и как ще замаже
очите на всички - без нищо да каже.

Светът уморен отпочина нощес.
Велики дела се очакуват днес -
за чудо обаче, денят не настава,
а повече нощният мрак се сгъстява.

На всички в сърцата промъква се страх
(човек по природа е, цнае се, плах)
и опипом някой потърси огниво -
със сгърнати ръце все тъй то не бива!

О, чудо! Огнивото праска, мъжди
и гасне, а палнат ли нейде свещта,
во мрака гори тя, но в мрака не грее -
и ужаса тя не не може да разсее.

Отнийде отраден не бленува црак,
небето в зловещ е забулено мрак;
сърцето в очакване болно се стиска,
душите кошмар неотвязан притиска.

Не хората само привиха глава -
в животното царство бе също това:
говеда и зверове, гадове, птички
в почуда и те се замаяха всички.

Танствени сенки из мрака тогаз
възникнаха веющи ужас и мраз
и екна из грозната тма задушливо
отнякъде вой пронизително диво.

върни се | съдържание | продължи