ПОП ЯНАЧКО

Пенчо Славейков

Помина̀ се поп Яначко,
в лошо време се помина -
в безпокойна и усилна,
и безплодна зла година...

И откриха се пред него
дверите на рая Божий:
кроткий старец ником падна
пред господево подноже.

- Що е, старче - благий Господ
тихом стареца запита, -
нещо ядно да не тегне
на душата ти честита?

Изповядай всичко, всичко,
без утайка, страха ради...
И подзе се поп Яначко,
и брада си попоглади.

Той пред Бога заразправя
патилата на народа,
тежките му скърби, нужди,
черната му зла несгода.

„Чуждо копеле дошло е
с дълъг нос, а с памет къса:
чужда рода меретинска,
венгеро-французка помет.

С сквернословия глумливи
черкви божи осквернява
и подига брат на брата
и народа развращава.

Кат от хала меретинска
писнал е народът кански
от наредбите му диви,
от делата му душмански.

Не шега е - пет години
откак зле народът страда...
И единствено спасение
сал от теб се вече нада.

Тъй-онъй - а трябва с време
да се спре таз зла превара,
че в народа неч пропада
в тебе крепката му вяра.“

- Вярата пропада, казваш? -
строго Господ проговори. -
За безверните - повраг -
нищо аз не мога стори.

Що да сторя - той народ е,
няма л`ръце - да се бори?
Едно копеле не може
от престола да събори?...

върни се | съдържание | продължи